Да сме щастливи, това което дължим на себе си!

Girl enjoying in a countryside scenic in sunset.

На къде сме тръгнали?
Как преминава живота ни?
Удовлетворени и спокойни ли сме?

„На човек му трябва толкова малко, за да е щастлив, и толкова много, за да разбере това.”

Чувствам се като наблюдател на много натоварено кръстовище, виждам всичко на бавни обороти, разноцветно, но с надделяваща сивота. Безцветността на битието ни обгръща по особено жесток начин, че сме загубили умението си да се смеем и да се радваме на дребните, но същевременно ценни неща, забравили сме да се усмихваме на хората около нас и все по – често сме изпълнени със завист, омраза, неудовлетвореност. Не умеем да обичаме – истински, безусловно, без желание да променяме другия, без очаквания , дори без да се радваме на щастието на другия ако и да не сме част от живота му. Не желаем да поемаме отговорност за собствения си живот– щом не съм щастлив, то другите са ми виновни, АЗ и само Аз съм отговорен за щастието си. АЗ и само Аз съм човекът, който трябва мисли и да се погрижи за себе си, ако аз не го правя, как очаквам другите да го направят?
Какво правим за себе си?

„Ако се построи къща на щастието, най – голямото помещение ще е чакалнята.”

Отлагаме живота си, щастието си, докато завърша образованието си, докато започна желаната работа, докато срещна партньора на мечтите си, докато, докато… и съм изпуснал юздите на живота си. Никога не идва моментът за щастие, защото щастието е единствено “тук и сега”, зависещо само и единствено от нас. Основната грешка, която правим, за да бъдем щастливи е, че щастието ни зависи от някой друг. Спрете да чакате и започнете да живеете.

„ Истинското щастие няма етикет с цена. Щастието е нещо, което избираме със собственото си мислене и възприятие.”

Ежедневието ни е изпълнено с много повече негативизъм, отколкото с положителни чувства, мисли, възприятия и емоции. Съсредоточаваме се върху негативното и пренебрегваме позитивното в живота ни. Животът има две страни. Прекарваме голяма част от времето си да преценяваме кое е хубаво и кое лошо. Мозъкът ни е инструмент, който определя кое е добро и кое лошо, и това оказва основна роля в нашия свят. Обръщали ли сте внимание когато шофираме и се нервираме на трафика, на останалите участници в движението, много често ядът преминава в гняв. Тези отрицателни емоции остават в нас през целия ден и ние сме в отвратително настроение. Други шофьори не се впечатляват особено от трафика и продължават деня си, сякаш нищо не се е случило. В този случай същото преживяване не е отрицателно, така че ние сами определяме емоциите, които да изпитваме. Де факто няма положителни и отрицателни изживявания. Всичко решаваме ние.

„ Никога не слагай ключа за собственото си щастие в нечий чужд джоб.”

Не оценяваме това, което имаме, не му се радваме, а го оценяваме едва, когато го загубим. В живота на всеки от нас има случаи да се бори за нещо, което би могло да му донесе щастие, но всъщност понякога е много по-добре да се откажем. На пример : да се борим за някой, който не ни обича. Мозъкът ни има склонността да превръща проявите на загриженост и привързаност в признаци на любов и това ни кара да задълбаваме в една илюзия, която не води до нищо друго. Понякога просто трябва да поставим себе си на първо място.
Често ли ви се случва да си кажете “Аз мога и ще го направя!”? Едва ли! А Трябва! Всъщност силата на тези думи е огромна. Понякога отношението на хората в нашето обкржение може да ни накара да се почувстваме силни и способни, но нужно ли е вярата в себе си и уменията си да зависи от другите? Имайте увереност в това, което представлявате. Всички ние имаме уникални дарби, които са необходими в този живот.
„ Щастието се усмихва на този, който умее да се смее, когато то все още липсва.”
Постоянно мрънкаме и се оплакваме за нещата, които не можем да променим, за това, което нямаме, за това, че тези около нас не са такива, каквито желаем, че нямаме мечтаната работа, блянуваната любов… Винаги можем да намерим нещо, за което да се оплачем. Но какво ни носи това? Де факто, когато нещо не ни харесва, имаме два варианта – да го променим или да променим начина, по който го възприемаме. Няма никакви гаранции, че ще бъде лесно, но е по-добре да опитаме и да продължим напред, отколкото да стоим и да се оплакваме, да чакаме то да се промени от само себе си.
Позволяваме на страховете си да контролират живота ни. Всеки от нас има страхове и е трудно да се изправим срещу тях. Но човекът е силно същество и винаги може да намери възможности да се пребори с тях. Безволевият човек е слаб, защото е избрал да бъде такъв, а не защото се ражда слаб! Ние избираме какви да бъдем. Слаби пред страховете си или силни,можещи и контролиращи живота си.

„ Да владееш другите е сила, но най – великата сила е да владееш себе си.”

методи за отслабване

Вашият коментар

Уважаваме Вашата поверителност като деактивирахме полето за въвеждане на имейл и записването на IP.

Без излишен спам