Рами Киуан е само на 23г. Роден е на 03. 06. 2000г., от гр. Костинброд. Той разчупва стереотипа и е едно изключително интелигентно, скромно и целеустремено момче. Кариерата си започва с тренировки по кикбокс и продължава в боксовата зала на Кристал.
Европейски шампион в категория до 75кг. от първенството в Белград, отпреди по – малко от месец. С извоювана квота за олимпийските игри в Париж. Стилът му на боксиране се отличава с много движение и нестандартност.
Здравейте, г-н Киуан!
Разкажете ни малко за своето детство и какво ви запали да започнете да тренирате бокс?
Бях доста проблемно дете, което разрешаваше конфликтите си с физическа саморазправа, а и имах нужда от адреналин. Така, макар и с грешни мотиви започнах първо да тренирам 2 години кикбокс в „ Кристал “, след което продължих в боксовата зала при Стефан Михайлов. В началото майка ми беше против и дълго време не искаше да ме запише да тренирам, но сега и двамата с баща ми ме подкрепят безусловно.
На какво учи той ( боксът )?
Боксът учи преди всичко на отговорност и дисциплина. Учи да бъдеш точен и изпълнителен и да постигаш целите си.
От кои боксьори сте се учил, имате ли кумири в бокса?
От много боксьори съм се учил, но кумири определено нямам. Възхищавам се на кубинеца Хулио Лакрус, който също като мен е доста нестандартен на ринга и в началото на кариерата му не са вярвали в него, но по – късно става два пъти олимпийски шампион.
Какви качества трябва да притежава успешният боксьор?
Отдадеността е основно. Да правиш всичко с желание. Да имаш цел, която да следваш, без да се разсейваш и отклоняваш от пътя.
Талантът или трудът са по – важни в бокса?
Категорично трудът. В боксовата зала, талантът остава на заден план. Работата и усилието са на първо място. Тренировките ми в момента са по четири-пет часа ежедневно…
Всички знаем, че за да постигнеш успехи в спорта, трябва да се лишиш от много неща. Вие от какво се лишихте и съжалявате ли за това?
Категорично, днес не съжалявам. Иначе съм се лишил от много излизания с приятели, купони. Дори в последните години в училище не присъствах много, спазвам строги диети. В началото на кариерата ми се налагаше да работя като общ работник по строежите, за да се издържам.
Има ли символика между името ви ( на арабски Рами означава “ право в целта “ ) и успехите ви на ринга?
Предполагам, може би, въпреки че аз не вярвам много в тези неща.
След европейската титла, коя е следващата ви цел ( олимпийското злато ?
Разбира се, това е именно олимпийското злато или поне медал от олимпиадата в Париж.
Какви са шансовете Ви за това?
Шансовете си определям като доста добри. Аз все пак съм един от водещите боксьори в категория до 71кг.
Ако успеете да извоювате олимпийското злато на тази ранна възраст какво би могло да ви мотивира да продължите?
Следващата олимпиада разбира се. Да стана два пъти олимпийски шампион, нещо което до сега не е постигано от българин.
Мечтаете ли за професионалния ринг?
Да, разбира се. Всеки в началото се е запалил по бокса, гледайки професионалните боксьори, а и там реално са големите пари и слава.
Имате ли планове за собствен клуб?
О да, много искам да направя клуб в Костинброд, за да имат къде децата от града да тренират бокс. Разбира се това би станало евентуално след приключване на кариерата ми в бокса, но твърдо съм решил да има клуб!
Какво бихте казали на децата и младежите, за да ги насърчите да започнат да тренират бокс?
Направете го! След време, когато погледнат назад, сами ще разберат, че си е заслужавало. Спортът и в частност бокса, учат на отговорност, дисциплина, постигане на целите.
На кого и за какво бихте искали да благодарите?
На всички по пътя ми – на първо място семейството ми, на личните ми треньори – Стефан Михайлов, Мохамед Насри, на треньора ми в „ Червен бряг „ Дойчин Цанов, на Българска федерация по бокс и нейния президент, на треньорите в националния отбор – Жоел Арате, Александър Александров, Валентин Поптолев, На община Костинброд и спонсорите, които ме подкрепят.
Желаем още много успехи на Рами и сме сигурни че ще ги постигне!