Президент на XX Century Fox. Луксозен дом. Спортна кола и списък със знаменитости сред приятелите. Въпреки това, на върха на кариерата си, той неочаквано напуска филмовия бизнес, продава цялото си имущество и изчезва завинаги от света на киното.
„Бих могъл лесно да работя във филмовата индустрия до края на живота си. Не мисля, че съм бил по-нещастен от всеки друг успешен холивудски продуцент, казва Скот. – Поглеждайки живота ми отстрани, бихте казали, че съм късметлия. Не бих могъл да кажа това сам за себе си.“
Скот попада в столицата на Камбоджа, Пном Пен, почти случайно: той взема първата си отпуска от дванадесет години, за да види будистките храмове в Азия. Камбоджа е само спирка в списъка с няколко държави. Докато седи в местно кафене, Скот дава малко пари на бездомно дете. Един посетител, с когото Скот говори, отбелязва: „Ако наистина искате да помогнете на децата, отидете на градското сметище.“ Самият Нийсън не може да обясни защо, но последвал този съвет.
„Това, което видях, беше удар в стомаха ми“, спомня си Скот, „стотици бездомни деца събират боклук в боклука, за да преживеят по някакъв начин още един ден. Миризми, които можете буквално да докоснете.
Като повечето хора вярвах, че специални организации трябва да помагат на такива деца – но в този момент стоях там сам, а наблизо нямаше социална служба. Или правиш нещо, или те остават там. Можех да се обърна и да се преструвам, че никога не съм го виждал. Но за първи път почувствах, че ми е писано да бъда тук.“
В същия ден Скот наема апартаменти за две бездомни деца далеч от градското бунище и се грижи за лечението им. „Струва само 40 долара на месец в Камбоджа, за да се осигури всичко, от което едно бездомно дете се нуждае“, казва Скот.
„Срамувах се, че е толкова лесно.“
По пътя към Америка Скот се замисля, че да помага на деца може да бъде неговото истинско призвание и след това дълго размишлява защо се е настроил така. „Страхувах се, че може да е криза на средната възраст. И видях колко ужасни могат да бъдат в Холивуд,” казва Скот.
През следващата година Скот прекарва три седмици на месец в Холивуд и лети до Пном Пен за една седмица. „Чаках някакъв знак, че правя всичко както трябва“, казва той. „И един ден ми се обади един от петимата най-търсени актьори в Холивуд.“
На следващия ден трябваше да имаме преговори, човекът летеше с частен самолет и му сервираха грешна вечеря. Той извика в телефона ми дума по дума: „Животът ми не трябваше да е толкова труден!“ В този момент стоях пред бунището и гледах как децата бавно умират пред очите ми от глад. Ако имаше знак, че целият ми живот в Холивуд е просто декор, фалш, това беше той. За мен стана ясно, че трябва да зарежа всичко и да отида в Камбоджа.”
Абсолютно всички се опитват да го разубедят от това решение. Въпреки това Скот продава цялото си имущество и изчислява, че тези пари ще му стигнат да издържа двеста деца в продължение на осем години. Всички тези години той прекарва в създаването на камбоджанския детски фонд, чиято цел е да осигури на децата образование, жилище и лечение.
Скот живее в Камбоджа от десет години. За това време броят на децата, за които се грижи, е нараснал до две хиляди. Отдавна вече не разчита само на собствените си пари – бившият холивудски магнат има спонсори и последователи. И все още няма свои деца. „Никога не съм бил женен и никога не съм чувствал, че имам нужда от това.
Да си сам човек в холивудския филмов бизнес е твърде хубав живот, казва Скот. „Разбира се, в Лос Анджелис имаше красиви жени, но дори и в най-смелите си мечти не можех да си представя, че ще се оженя за някоя от тях. Сега имам достатъчно деца за гледане. След десет години те ще се грижат за мен и аз ще им бъда дядо.“
Скот прекарваше уикендите си в Холивуд, разхождайки се с лодка и играейки тенис на маса с приятели. Сега бившият президент на най-голямата филмова компания в света прекарва дните си на бунището.
„Никога не съм мислил да се върна в Лос Анджелис. Усещането за освобождаване от корпоративния свят, което изпитах, е несравнимо“, казва той. Задавам му въпроса, който идва на всеки, който чуе историята му: Липсва ли му старият живот? „Само лодката. Това ми даваше необяснимо усещане за свобода.”