Изненадващо наблюдение върху природата на гнева
Ако практикувате емоционален контрол, когато не сте ядосани, ще е много по-вероятно да управлявате гнева си в критична ситуация…
Никога не крещете на малки деца…
През 60-те години на миналия век студентката от Харвард Джийн Бригс аправи интересно откритие за природата на човешкия гняв.
На 34 години тя пътува в Арктическия кръг, след което живее в тундрата в продължение на 17 месеца.
Няма пътища, няма парно, няма хранителни магазини. През зимата температурата пада под -40 градуса по Целзий. Бригс убеждава едно инуитско семейство да я „осинови“, за да опише живота им в естествена среда.
Бригс бързо разбира, че в тези семейства се случва нещо невероятно: възрастните имат изключителната способност да контролират гнева си. Инуитите никога не се ядосват. Например, веднъж някой съборил врящ чайник в иглу, повреждайки ледения под. Никой не се разсърдил за това. „Жалко“, казал невъзмутимо виновникът за инцидента и отново отишъл да донесе вода.
В друг случай влакното, чието изплитане отнема няколко дни, се скъсало при първото замятане на пръта. Никой не показал признаци на гняв „Хайде пак да плетем“ – само това казал някой.
На техния фон Бригс изглеждала като диво дете, въпреки че се опитва да овладее гнева си. Тя действа много по-импулсивно. Тя решила да разбере как инуитските родители внушават тази способност на децата си? Как превръщат склонните към избухване деца в хладнокръвни възрастни?
Един ден Бригс видяла млада майка да си играе с ядосано малко дете: малко момче на около две години. Майката му дала камъче и казала: „Удари ме с този камък! Удари ме по-силно.“ И когато момчето хвърлило камъка по майка си, тя закрила очите си с ръце и се престорила, че плаче: „Ууууу. Боли!“
Бригс била напълно объркана. Действията й изглежда противоречали на всичко, което Бригс знае за инуитската култура. Но се оказва, че това е мощен инструмент да научите детето да контролира гнева си.
Майките инуити спазват златното правило: никога не крещете на малки деца. Смятат, че да се караш на децата и дори да им говориш с гневен глас е неуместно. Когато са малки, това не помага, а само ги изнервя. Дори ако детето ви удари или ухапе.
Инуитите вярват, че крещенето на малко дете е унизително за възрастен. Това учи детето да се ядосва, когато е в беда. Родителите, които контролират собствения си гняв, помагат на децата да се научат да правят същото.
Когато детето е ядосано: бие някого или изпада в гняв, няма наказания. Вместо това родителите го изчаквали да се успокои и след това разигравали случилото се, включително реалните последици от подобно поведение. В същото време винаги имали закачлив и весел тон. Обикновено такива изпълнения започват с въпрос, който провокира детето да се държи лошо. Например, ако удари някого, мама може да попита: „Защо не ме удари?“ Ако детето клъвне на тази стръв и бие майката, тя не започва да крещи или да ругае, а разиграва последствията, демонстрирайки колко я боли. „Нарани ме и ме разплака – това искаше, нали?“
Такива мини-спектакли имат не само образователен ефект, но и учат да не се поддавате на провокации, да станете по-силни емоционално. Те дават възможност на децата да контролират гнева си, когато са спокойни. Тази практика е много важна за децата. Защото, когато човек вече е ядосан, не му е лесно да потисне чувствата си. Дори на възрастен.
Ако практикувате емоционален контрол, когато не сте ядосани, ще бъде по-вероятно да управлявате гнева си в криза. Децата имат широк спектър от различни емоции. Техният префронтален кортекс все още не е напълно развит. Следователно това, което правим в отговор на емоциите на нашето дете, оформя физически неговия мозък.