Юлия Дивизиева – Пробудени корени

ЮЛИЯ ДИВИЗИЕВА е завършила библиография и кинопедагогика. Председател на фондация „Дарба“. Работи като редактор и рецензент. Автор е на книгите: „Кукувича прежда“(2015), разкази; „Полутон, полусянка“(2016), поезия; „Двайсет и пети кадър“(2017), повести и разкази; „И малките неща“(2018), поезия; „Ана от острова“(2019), роман, издаден от издателство „Факел“. Публикувала е в различни електронни и печатни издания. Има участия в множество сборници и алманаси.

Юлия Дивизиева, „Ана от острова“, роман, изд.Факел, 2019

Романът „Ана от острова“ на Юлия Дивизиева е ситуиран в парадигмата на темпорални отношения – настоящето пулсира между минало, което не иска да си отиде, поради неразрешени проблеми; и бъдеще, което не може да дойде, поради неосвободено от стари емоции и травми място. Героите се впускат в търсене на родови корени, преодоляване на междукултурни различия и противоречиви човешки светогледи. Красотата на природните картини са естетическа противотежест на всички страдания и трудности, които се налага да преодоляват участниците в тази история.
Животът на малкия гръцки остров е в ролята на антипод на стреса, който поражда огромния американски мегаполис, откъдето пристига Маруша-Анаис. Чужденката попада в свят, който носи свой ритъм и го налага на всички. Но и тя е твърдо решена да изгради отново разрушения бащин дом и да реставрира църквата, където е бил свещеник дядо й. Убедеността, че това е добро дело, заразява и местните жители. Те се включват в благородното начинание според силите и възможностите си.
Маруша-Анаис отбелязва деня на пристигането си на острова като свой „нов рожден ден“. Тя получава от местните и ново име – Ана, вместо „префърцуненото“ Маруша-Анаис. В края на историята героинята е кръстена в православната вяра от отец Филионис в основания от самата нея божи храм.
Оставила зад гърба си нерадостно детство без майка, под грижите на зла, психичноболна леля, Ана намира сили да отвори сърцето си за нова любов. Подкрепяна от собственика на механа Аргирос и съпругата му, които стават нейни кръстници – чужденката се приспособява почти безболезнено към новите условия и дори се старае да учи езика на местните. Постепенно осъзнава, че е започнала да усеща това място като свой „истински дом“. Тук се среща и с мъдрата старица – билкарката Елефтерия, от която разбира, че има по-голям брат, който живее в Канада. Старата жена й вдъхва кураж да повярва както в себе си, така и в хората, които са около нея.
Въпреки препятствията и несгодите, героинята успява да се пребори не толкова с външните обстоятелства, колкото със собствените си демони.
Авторката разказва една почти приказна история, която пленява със своята житейска обикновеност, чиста неподправеност и светлината, струяща от образите на островитяните, описани с дълбока нежност. Първоначалното очарование на пейзажа контрастира с душевните терзания на Ана, които не могат да бъдат скрити. В процеса на развитие на разказа, не само тя, но и всички герои израстват емоционално и в края те са представени като цялостни, завършени личности. Хора, които са готови на всичко, за да защитят любовта и семейните ценности.
Юлия Дивизиева изгражда картината на живот, почти нереален; невъзможен в своето съвършенство, но затова пък непоколебим и затрогващ. Свят, омайващ с вълшебството на преживяванията и себеотдаването.

Нели Лишковска

Вашият коментар

Уважаваме Вашата поверителност като деактивирахме полето за въвеждане на имейл и записването на IP.

Без излишен спам