Мина Мау – някой чука на вратата

Мина Мау е родена през 1986 г. Авторката на „Една четвърт“ преживява два престоя в психиатрия, съпровождани от страхове, псевдохалюцинации и фалшиви спомени. От продължителния прием на лекарства губи част от младежкия си чар, който обаче – както по-късно осъзнава – й е носел и много празнота и лутане. Новата Мина, която читателят ще открие в тази книга, страда, ликува, обича и се бори. Тя е мрачна и светла. Като всеки човек.
Романът е писан в периода 2012–2013 г. Всички издателства, на които го изпраща тогава, го отхвърлят с мотива, че това е поредният „гол роман“. Истината е, че не могат да признаят открито страха си от скандала, зареден в тази книга.
Борбата, която Мина Мау повежда чрез романа си, всъщност е опълчване срещу стигмата. Българската психиатрия, болестта, страховете, изолацията, отхвърлянето, но и осъзнаването, борбата на малките стъпки, живителният прилив на творчеството, любовта. За да се стигне до най-важното – изцелението, доколкото е възможно и пълноценното живеене; такова, каквото е.
Зад Мина Мау се крие един чувствителен млад човек, който проговаря по болезнената тема, по която страдащите в България все още нямат думата – психическото заболяване. Словесното изкуство е нейният начин да воюва срещу стигмата на обществото. Но това е и нейният начин да обича. И с тази обич да лекува себе си и своите читатели.

НЯКОЙ ЧУКА НА ВРАТАТА

Мина Мау, „Една четвърт“, роман, изд. Лексикон, 2019г.
Болезнено откровена в романа си „Една четвърт“, Мина Мау говори открито и с високо художествено майсторство по теми-табу в българската литература и общество. Болестта като срам; лудостта като клеймо; изолацията и отхвърлянето; отчаянието и самотата. Емоционални сривове, психически разстройства и житейски кризи са любими и безкрайно интерпретирани от различни аспекти не само в произведенията на литературата, но и в текстовете за театър, киносценариите, изобразителното изкуство, музика и телевизионни шоупрограми. Погледът на авторите, посветили на тази тематика историите си, е винаги „външен“; някак отстранен и умишлено отдалечен; ситуиран на безопасна дистанция от проблемното ядро. От позицията на нормалните.
Мина Мау хвърля читателя директно в дълбоката тъма на едно психично заболяване, без обяснения и първоначални въведения. Ако той се научи да плува сред този мрак; и оцелее – достига до истини, за които обикновено се мълчи; които се подминават с безразличие и незаинтересованост. Още по-малко – се пише за тях.
Повествованието в романа се води от 1 л. ед.ч., което засилва въздействието на описаните събития. Случките могат да бъдат разделени условно на действителни и фалшиви. Успоредните преживявания се наслагват върху текстурата на едно разстроено съзнание, където Аз, Свръхаз и То се вихрят в ужасяваща игра; противопоставят, разделят, сливат, претопяват, взривяват – в невъзможност да се предположи какъв ще бъде крайния резултат от подобни действия на ludens animo*.

*играещи умове(лат.)
…За някои лудницата е едновременно дом и начин на живот…(с.104)
Или по-конкретната констатация:
…Сякаш съзнанието ми се беше циментирало в черно…(с.104)
Опитите да се скрие мрака, който се е настанил в душата на двайсет и една годишната героиня, не винаги са успешни. За да преодолее самотата и отхвърлянето, човек е принуден да скрие лицето си зад маска. Да маскира поведението, навиците и същността си. Да изглежда, говори и действа по начин, който се очаква от другите и света. Мина крие виденията и чувствата си зад изкуствена усмивка, при която очите остават сухи, студени и далечни. Мракът, създаден от „равното“ в нея не бива да се вади на показ пред никого:
…Мрак, от който не може да ме спаси и изкуствено лепнатата усмивка…(с.106)
Защото този мрак не е нито поетично-романтичен, нито философско-екзистенциален, а жив, дишащ и лепкав:
…Мракът не беше теменужен, а гъст и вонящ…(с.108)
Мина Мау се опълчва срещу неразбирането и страха. Срещу стигмата – психиатрия, институции, общественото безразличие.
…аз бях различна. Болна или луда – бях различна. В нашето общество шизофренията е неприемлива и срамна. Срамна и грозна…(с.109)
Потулването на случващото се, игнорирането, премълчаването на истината също са греховни деяния.
…Криех лудостта си от света, дори от самата себе си…Премълчавах я, защото знаех, че да си луд, е нещо лошо*…(с.109)

*курсивът мой,Н.Л.
Противоотровата на кошмара може да бъде осъзнаването, смирението пред тежестта на обстоятелствата, благодарността за възможността за духовно израстване, вдъхновение за творчество. И любовта като изцеление и пълноценен живот.
Виденията, сънищата, халюцинациите; реални събития и факти; спомени – всичко се смесва в хомогенно преживяване, за да запълни празнотата, която отваря болестта в едно свръхинтуитивно и парачувствително човешко същество.
…Аз усещах нещо друго. Много други неща. Неща, които никога не са се случвали, въпреки че аз ги виждах, чувах, усещах…аз ги преживявах. И което е по-странното, аз си спомнях за тези преживявания много по-късно, месеци след като излязох от този съноподобен период…(с.140)
Искреност на изказа, която стряска, но и която е съдбовно преживяна. Преминавайки през потъвания в „нищото“ и изплуването отново; преодоляване на съмненията; надеждата за близост и човешка топлота – психичното напрежение достига своя връх, след което преминава в равно лоботомично спокойствие. Ужасът на озарението, но и радостта от споделянето; общуването със себе си, с другите, с паралелните светове на несъзнаваното.
…Паралелният свят, колкото и интересен да е, все някога трябва да ме изхвърли обратно в реалността…(с.150) …Друг път съм си мислела, че аз съм преносител на информация за чужди животи…(с.148)
…приемник на паралелен свят…(с.149)
…Дарба или проклятие е това?…(с.149)
В различните аспекти на психоанализата, тълкуването на сънищата, спомените и действителността, се различава по своя интензитет и амплитудни колебания. В романа умелото редуване на реални и нереални картини насищат историята с мощни експресивни тласъци. Затихването на възприятията са последвани от изблици на гняв, опияняваща порочност и безпаметно суицидно поведение. Лекарства, алкохол, опиати, разврат – употребени в свръхдоза. Парченца памет, подредени в умопомрачителния пъзел на унеса или разхвърляни в хаоса на налудно преследване; псевдохалюцинации, натрапливости и обсесии; самоунищожение и ревност; обърканост и раздразнителност; подозрителност, срам и страх…
Критичното отношение към случващото се бива изграждано постепенно, стъпка по стъпка. Анализът и рационалното осъзнаване, контролът над емоциите са водещи механизми в подобна ситуация, блестящ пример за което е даден във филма на режисьора Рон Хауърд „Красив ум“(2001), адаптация на едноименната книга на Силвия Назар от 1999г. Базиран на истинска история, в него по неповторим начин се спояват успоредните преживявания от паралелните вселени на гениален учен, въпреки психичното му заболяване. Гениалността винаги е странна, но никога не греши.
…да прекрачвам границата на онова, което човешкото съзнание е способно да понесе. Да навлизам в онези времеви измерения, за които не е ясно дали са част от някакво зловещо минало, или от паралелно измерение…(с.166)
Разликата между лудостта и гениалността е само една крачка. Болните се затварят само в едно от многобройните пространства на разума, при това – в измамното. Докато вдъхновеният ум успява да прекрачва пределите на измеренията и да сътворява от пре-живяното и пре-чувстваното нови реалии. Да твори и пре-сътворява. Да, лудостта е зло, но може да роди и нещо красиво.
…може би е дар, с който Бог иска да ни каже нещо…(с.184)
Метафорите и сравненията, нарицанията, описанията на шизофренията в „Една четвърт“ са достатъчно красноречиви, сами по себе си – луд ураган, отровен гущер, зло, наказание, срам, капан, хладно безразличие, студена ненавист, най-презрения смисъл, зловещи смехове, самоизяжда, мрак, студ, тишина…Нищото.
Но Лудостта също така е сила, красота и дарба.
В „Една четвърт“ Мина Мау открито заявява, че болестта е откровение, вдъхновение и обичане, които се изправят срещу цялото страдание на света. Защото една четвърт човешки живот се равнява на цяла нова вселена, която очаква да бъде открита там, някъде дълбоко; много дълбоко в потайните лабиринти на несъзнаваното.

Нели Лишковска

Вашият коментар

Уважаваме Вашата поверителност като деактивирахме полето за въвеждане на имейл и записването на IP.

Без излишен спам