Ивета Данаилова

Ивета Данаилова е родена на 27 декември 1974 в Сливен. Завършва езикова гимназия в родния си град и журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”.
Пише стихове от дете, през годините публикува в различни вестници и списания, сред които сп. „Пламък“, сп. „Панорама”, „Литературен форум“, „Български писател“, „Словото“ и др., „Списание 360 градуса” – списание за екстремни спортове и лайфстайл, както и в електронни издания като Sofia Ars Net, Manu Propria и др. Нейни стихове са публикувани в редица сборници.
Носител е на литературни награди от национални и международни конкурси.
Автор е на 6 книги с поезия: „Зад вратата на мансардата“ (издателство „Потайниче“, 2016), „Почивният ден на ветропоказателите“ („Български писател”, 2011г.), „Хроники от къмпинга” („Български писател”, 2006), „Точка на пречупване” (ИК „Пламък”, 2001, издадена с конкурс на Националния център за книгата), „Кралици на слънцето” (Роял 77 – Варна, 1994) и „Родена от звезда” („Бумеранг Прес”, 1991).
Българският редактор е на двуезичната книга „Моите различни Аз/ I miei diversi Io” – Лаборатория за поезия, издание на Клуб Юнеско „Леонардо да Винчи” София (2019).
Нейни стихове са преведени на арабски и публикувани в сайта „Осмият ден”.
Превеждала е за списание „Пламък“ творби на шотландски и уелски поети, както и пиесата на британския драматург Едуард Томас „На изток от кръстопътя“ (сп. „Панорама“, 2002, бр.2).

Наред с богатата си литературна биография, Ивета Данаилова е автор и на една самостоятелна изложба, с която записва любопитен експеримент в изобразителното изкуство и фотографията, вдъхновен от страстта й към морето. Изложбата „Безсъници и хроники от къмпинга“, изложена през септември 2008 г. в „Галерията на открито“ пред Народния театър „Иван Вазов”, е едно необичайно продължение, но с визуални средства, на книгата й „Хроники от къмпинга“.

През годините работи като журналист в електронните медии, автор е на няколко документални филма, а в периода 2008 – 2012 живее и твори в Италия.

ЕНТРОПИЯ. СЛЕД СЕДМИЯ ДЕН

В началото бе словото.
Фотоните.
Бе скуката и
детската игра в калта.

В неделя чудесата свършиха.

И
дългото
мъчително
разпадане
започна.

INFERNO

Какъв е този шум,
този плясък на криле?
Шепот приглушен
и електрическо жужене…
Млечнобялата мъгла.
Прецежда светлината
някаква решетка.
Извайва ангелски пера студът,
но ти не виждаш зимата,
не я усещаш
в замръзналия поглед…
Усещаш ли онази тъпа болка под ребрата,
усещаш ли покълването на крилата си
сред шумоленето нетърпеливо
на ятото?
Размахваш ги, а вътре –
някакво пропадане.

Огледай се – в очите на дете и куче.
Ще разбереш…

И демоните са с крила.

ТЕСЕРАКТ

Бездомният човек
стои на пейката
под синия чадър на вечерта,
прегърбен като въпросителна без изречение.
Смален като прегърбена и свита
запетайка между отрязъците на деня,
между въздишките на улицата.
Изпуснат
като досадна грешка
между многословието
на летливи стъпки.
Отровата е лека и невидима,
без цвят и мирис,
попива неусетно във очите
и после ще е късно…
А сред изкъпаните гълъби, сред
шумните им спорове за острата троха
безшумно крачи
като розово фламинго гордостта му.
Отскача от бордюра самотата му
и се търкулва на платното.
А в нея – пулсира със неравен такт
като аритмия
под звуците на клаксони
цветното петно
на стара детска топка.

АНТИГРАВИТАЦИЯ

Ноември сутрин оцветява облаците
с млечно-антрацитните нюанси на тъгата,
вади от жилетката си джобния часовник
на помътняло слънце
и верижката му
се проточва като ята от тежки мокри птици
залостени под кадифеното небе.

О, аз не искам да си спомням
и на нищо да оприличавам
мълчанието и отсъстващата пълнота
на всеки нов, покълнал в пустотата ден
под погледа на равнодушни ангели накацали,
които пощят като гълъби перата си…

Но знам, понякога
дърветата приличат на издраскани графити
и кашлят трескаво листата си.
И знам,
убежищата градски на прикритите тераси –
високите припламнали градини,
високо над сивите фасади на лицата –
пулсират сред посърналите покриви и радиоактивните антени.
Ще ни сънуват цял сезон във самотата си
като фенери под снега…
за да се сгреят – поне до пролетта.

Докато домовете преболедуват зимата.

Вашият коментар

Уважаваме Вашата поверителност като деактивирахме полето за въвеждане на имейл и записването на IP.

Без излишен спам