Мисия сън по време на бебе

Само тези двойки, които все още нямат дете, не могат да си представят за какво говорим! Не ни разбирайте погрешно, няма нищо по-хубаво от това да видиш най-великия си шедьовър да спи до теб, да, но за разлика от теб – то спи, а ти не знаеш какво е сън от много, много време.

И, ако това се струва пресилено на някого, сега ще ви обясним за какво става дума, но само с уговорката да не се отказвате от наследници за в бъдеще, след този или подобен разказ.

Представете си как от сутринта сте ангажирани с малкото човече. О, Боже вече е 13 ч., а вие все още сте по пижама и с неизмити зъби, а ако трябва да сме честни – ароматът на рол-он-а ви отдавна се е изпарил. Препускайки цял ден между храненията на вашето съкровище, приготвянето на храна за останалите членове на семейството, почистване на дома, пране, гладене и други домакински задължения, единствената мисъл, която ви крепи е вечерта. О, да, онзи момент на блаженство, когато се отпускате в меките завивки, изключвате се от света, „оглушавате” и „ослепявате” за всичко и се отдавате на заслужена почивка. Да, само тази мисъл ви крепи да не полудеете през деня, докато не разберете, че „мисия сън през нощта” е толкова невъзможна, колкото желанието ви понякога да направите рекламация на онзи проклет щъркел, който ви е донесъл „това врещящо нещо„, което иначе толкова много обичате, но сте си го представяли като от рекламите – кротко, тихо и усмихнато.

Да, ама не. Какво се случва през нощта. Представете си отново вашето сладко мъниче, търка очички и леко нервничи малко преди баня, омаломощено от приключенията през деня и това някак си ви обнадеждава и ви дава сигнал за една спокойна нощ. Успешно преминавате през частта с къпането му преди сън и с блаженство продължавате с храненето, след което малкото ангелче ще заспи мирно и кротко, без голяма съпротива.

След храненето отнасяте ангелчето към легълцето му и в момента, в който усети възглавницата, „щтрак” и се включва невидим „паник бутон”, който разбива на пух и прах цялата идилия. Желанието за сън и демонстрираната умора за стотни от секундата са се изпарили. Внезапно се отприщва такъв рев, който може да се сравни с чегъртането на милиони вилици по празна чиния. Рев, който може да изпочупи прозорците на всички съседни сгради и да остави половината съседи от квартала ви без слух за поне една седмица. Да му мислите вие, че сте най-близо до източника. Това е съпроводено с безконтролно ритане, тръшкане и извиване сякаш сте пуснали високо напрежение през цялата кошара.

Викате на помощ арсенал от научени песнички за зайчета, патета, таралежчета и по дяволите – всяка ходеща гад, която би накарала това, иначе толкова сладко ангелче, превърнало се за миг в таласъмче да замълчи и да се укроти, и дай боже – да заспи. Биберони хвърчат, размятат се памперси, майки и татковци, и други налични роднини се струпват и започват да се щурат из стаята, проверяват се ръбчетата на дрехите, всяка малка ластичка поставена някъде по тях, наместват се възглавници, завивки, люлее се креватчето и изобщо всичко, което се сетите и можете да си представите, но не дава резултат.

Само да споменем, че в такива моменти много семейства са намерили спасения в звука на включена прахосмукачка, сешоар, миксер и всичко, което „бучи” по-силно от ревящо бебе и събужда интереса му, но най-важното – кара го да се успокои и да млъкне. И след хиляди приоми, хоп – изведнъж бебето замлъква и настъпва тишина… Такава тишина, че чак те хваща страх. Сякаш невидимият „паник бутон” се е самоизключил и вашето ангелче е заспало блажено и кротко, сякаш нищо не е било. Уверявате се още веднъж, че всичко е спокойно и бебето спи непробудно, и излизате на пръсти от стаята, като в този момент съжалявате, че хората не са създадени да летят.

След като сте излезли успешно от стаята, усещате, че сте способни да унищожите цяла армия само с един поглед, а не дай си Боже да ударите някого – сигурно ще се раздроби на молекули. Някак си сте се събрали отново в кожата си, довършвате домашните си задължения, взимате си душ и се отправяте със сетни сили към леглото. Лягате, отпускате се и за стотна от секундата се пренасяте в страната на сънищата. В този божествен момент на нирвана усещате как нещо като с ритник ви изкарва от това несравнимо преживяване и ви връща в реалността. Причината е освирепял рев, носещ се от детската стая, който сякаш ви назидава, че сте се отдали на заслужена почивка.

За секунда скачате от леглото, падате на земята оплетена в завивките, като по пътя към детската стая се спъвате във всичко възможно, домашни чехли, платчета, килими. Чувствате се като в лабиринт на смъртта, до момента, в който не се озовете незнайно как – живи и здрави над кошарата. Взимате на ръце малкото съкровище, виновно за целия катаклизъм, който преживяхте и се започва пеене на песнички, като в най-добрия случай това продължава поне 40 минути. През това време сменяте безброй пози и положения за сън.

След около час безрезултатно пеене и подрусване, решавате да овлажните пресъхналото си гърло с чаша вода, след малко се връщате отново в детската стая и с изумление разбирате, че малкото същество е заспало съвсем само, незнайно как. Благодарите на ум на всички познати ви божества и се връщате отново във вашето легло, като проклинате детските си години, в които сте мразили да спите. Заспивате за около час, но на вас ви се струват някакви секунди и отново сте събудени от вашия немирен наследник, който е решил, че обожавате среднощните серенади. Вече не ви се струва толкова забавно, притичвайки по коридора, мяркате отражението си в огледалото и с изумление забелязвате колко сте страховити, а зачервените ви кървясали очи са способни да привлекат не един, а цяло стадо бикове.

Отново последва 40-минутно приспиване и суетене и това в най-добрия случай ще завърши със заспиването и на двама ви – в най-безумната поза, която можете да си представяте. Посред нощ се разбуждате от болка в цялото тяло, което не е създадено да спи в поза оплетена мамба. Внимателно се изправяте с бебето в ръце, държейки го сякаш е капка нитроглицерин и, ако го изпуснете, ще взриви целия квартал и решавате да го вземете при вас през нощта, защото цялото галопиране освен мускулна треска, ще ви донесе и поредна безсънна нощ.

Смятайки, че това е решението на задачата, вие се отправяте към вашата спалня и удобно се намествате. След половин час обаче си давате сметка, че може би беше по-добре да си подтичвате из апартамента, все пак си е един вид спорт, пред това да получавате неконтролируеми и доста силни удари, безразборно по цялото ви тяло, като на всичкото отгоре сте принудени да спите на ръба на огромната ви спалня, защото вашият наследник е решил да брани своята територия – останалата част от леглото ви. И така до сутринта и поне, докато вашето съкровище не навърши година и половина.

Ако си мислите, че този съкратен разказ е плод на нечия фантазия и няма нищо общо с реалността, че вашето бебе няма да е „такова”, че вие няма да сте „такива”, не се заблуждавайте…

Повярвайте ми, всички бебета са „такива” и всички родители откачат, но за да бъдем искрени до край, ще кажем, че няма нищо по-забавно от това след време да си припомняме за тези преживявания и да ги разказваме с усмивка на своите пораснали деца, които винаги ще са най-правилното решение за нас – да ги имаме!