методи за отслабване

Мисия сън по време на бебе

сън по време на бебе Само тези двойки, които все още нямат дете, не могат да си представят за какво говорим! Не ни разбирайте погрешно, няма нищо по-хубаво от това да видиш най-великия си шедьовър да спи до теб, да, но за разлика от теб – то спи, а ти не знаеш какво е сън от много, много време.

И, ако това се струва пресилено на някого, сега ще ви обясним за какво става дума, но само с уговорката да не се отказвате от наследници за в бъдеще, след този или подобен разказ.

Представете си как от сутринта сте ангажирани с малкото човече. О, Боже вече е 13 ч., а вие все още сте по пижама и с неизмити зъби, а ако трябва да сме честни – ароматът на рол-он-а ви отдавна се е изпарил. Препускайки цял ден между храненията на вашето съкровище, приготвянето на храна за останалите членове на семейството, почистване на дома, пране, гладене и други домакински задължения, единствената мисъл, която ви крепи е вечерта. О, да, онзи момент на блаженство, когато се отпускате в меките завивки, изключвате се от света, „оглушавате” и „ослепявате” за всичко и се отдавате на заслужена почивка. Да, само тази мисъл ви крепи да не полудеете през деня, докато не разберете, че „мисия сън през нощта” е толкова невъзможна, колкото желанието ви понякога да направите рекламация на онзи проклет щъркел, който ви е донесъл „това врещящо нещо„, което иначе толкова много обичате, но сте си го представяли като от рекламите – кротко, тихо и усмихнато.

Да, ама не. Какво се случва през нощта. Представете си отново вашето сладко мъниче, търка очички и леко нервничи малко преди баня, омаломощено от приключенията през деня и това някак си ви обнадеждава и ви дава сигнал за една спокойна нощ. Успешно преминавате през частта с къпането му преди сън и с блаженство продължавате с храненето, след което малкото ангелче ще заспи мирно и кротко, без голяма съпротива.

След храненето отнасяте ангелчето към легълцето му и в момента, в който усети възглавницата, „щтрак” и се включва невидим „паник бутон”, който разбива на пух и прах цялата идилия. Желанието за сън и демонстрираната умора за стотни от секундата са се изпарили. Внезапно се отприщва такъв рев, който може да се сравни с чегъртането на милиони вилици по празна чиния. Рев, който може да изпочупи прозорците на всички съседни сгради и да остави половината съседи от квартала ви без слух за поне една седмица. Да му мислите вие, че сте най-близо до източника. Това е съпроводено с безконтролно ритане, тръшкане и извиване сякаш сте пуснали високо напрежение през цялата кошара.

Викате на помощ арсенал от научени песнички за зайчета, патета, таралежчета и по дяволите – всяка ходеща гад, която би накарала това, иначе толкова сладко ангелче, превърнало се за миг в таласъмче да замълчи и да се укроти, и дай боже – да заспи. Биберони хвърчат, размятат се памперси, майки и татковци, и други налични роднини се струпват и започват да се щурат из стаята, проверяват се ръбчетата на дрехите, всяка малка ластичка поставена някъде по тях, наместват се възглавници, завивки, люлее се креватчето и изобщо всичко, което се сетите и можете да си представите, но не дава резултат.

Само да споменем, че в такива моменти много семейства са намерили спасения в звука на включена прахосмукачка, сешоар, миксер и всичко, което „бучи” по-силно от ревящо бебе и събужда интереса му, но най-важното – кара го да се успокои и да млъкне. И след хиляди приоми, хоп – изведнъж бебето замлъква и настъпва тишина… Такава тишина, че чак те хваща страх. Сякаш невидимият „паник бутон” се е самоизключил и вашето ангелче е заспало блажено и кротко, сякаш нищо не е било. Уверявате се още веднъж, че всичко е спокойно и бебето спи непробудно, и излизате на пръсти от стаята, като в този момент съжалявате, че хората не са създадени да летят.

След като сте излезли успешно от стаята, усещате, че сте способни да унищожите цяла армия само с един поглед, а не дай си Боже да ударите някого – сигурно ще се раздроби на молекули. Някак си сте се събрали отново в кожата си, довършвате домашните си задължения, взимате си душ и се отправяте със сетни сили към леглото. Лягате, отпускате се и за стотна от секундата се пренасяте в страната на сънищата. В този божествен момент на нирвана усещате как нещо като с ритник ви изкарва от това несравнимо преживяване и ви връща в реалността. Причината е освирепял рев, носещ се от детската стая, който сякаш ви назидава, че сте се отдали на заслужена почивка.

За секунда скачате от леглото, падате на земята оплетена в завивките, като по пътя към детската стая се спъвате във всичко възможно, домашни чехли, платчета, килими. Чувствате се като в лабиринт на смъртта, до момента, в който не се озовете незнайно как – живи и здрави над кошарата. Взимате на ръце малкото съкровище, виновно за целия катаклизъм, който преживяхте и се започва пеене на песнички, като в най-добрия случай това продължава поне 40 минути. През това време сменяте безброй пози и положения за сън.

След около час безрезултатно пеене и подрусване, решавате да овлажните пресъхналото си гърло с чаша вода, след малко се връщате отново в детската стая и с изумление разбирате, че малкото същество е заспало съвсем само, незнайно как. Благодарите на ум на всички познати ви божества и се връщате отново във вашето легло, като проклинате детските си години, в които сте мразили да спите. Заспивате за около час, но на вас ви се струват някакви секунди и отново сте събудени от вашия немирен наследник, който е решил, че обожавате среднощните серенади. Вече не ви се струва толкова забавно, притичвайки по коридора, мяркате отражението си в огледалото и с изумление забелязвате колко сте страховити, а зачервените ви кървясали очи са способни да привлекат не един, а цяло стадо бикове.

Отново последва 40-минутно приспиване и суетене и това в най-добрия случай ще завърши със заспиването и на двама ви – в най-безумната поза, която можете да си представяте. Посред нощ се разбуждате от болка в цялото тяло, което не е създадено да спи в поза оплетена мамба. Внимателно се изправяте с бебето в ръце, държейки го сякаш е капка нитроглицерин и, ако го изпуснете, ще взриви целия квартал и решавате да го вземете при вас през нощта, защото цялото галопиране освен мускулна треска, ще ви донесе и поредна безсънна нощ.

Смятайки, че това е решението на задачата, вие се отправяте към вашата спалня и удобно се намествате. След половин час обаче си давате сметка, че може би беше по-добре да си подтичвате из апартамента, все пак си е един вид спорт, пред това да получавате неконтролируеми и доста силни удари, безразборно по цялото ви тяло, като на всичкото отгоре сте принудени да спите на ръба на огромната ви спалня, защото вашият наследник е решил да брани своята територия – останалата част от леглото ви. И така до сутринта и поне, докато вашето съкровище не навърши година и половина.

Ако си мислите, че този съкратен разказ е плод на нечия фантазия и няма нищо общо с реалността, че вашето бебе няма да е „такова”, че вие няма да сте „такива”, не се заблуждавайте…

Повярвайте ми, всички бебета са „такива” и всички родители откачат, но за да бъдем искрени до край, ще кажем, че няма нищо по-забавно от това след време да си припомняме за тези преживявания и да ги разказваме с усмивка на своите пораснали деца, които винаги ще са най-правилното решение за нас – да ги имаме!

2 коментара в “Мисия сън по време на бебе

  1. Защо няма името на автора на статията „МИСИЯ СЪН ПО ВРЕМЕ НА БЕБЕ“?
    Страхотна е- адмирации!!! Дали е от личен опит или плод на въображението на автора, но си е живата истина.
    Истински се забавлявах четейки я! Поздравления!!!

    1. Здравейте Радост,
      Благодарим Ви за положителната оценка. Сайтът ни е резултат от екипна дейност и поради тази причина няма посочени автори под статиите. Поздрави и заповядайте отново…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *