Живописният Монмартър

Монмартър е може би най-интересният и живописен парижки квартал, той носи полъха на бохемското време на Бел Епок – център на артистичния и лек и приятен живот на града.
Историята
Името Монмартър датира от ІІІ век. Тогава неверници измъчват епископът на Париж, Сен Дени и го обезглавяват през 272 г. Легендата гласи, че Сен Дени взема в ръцете си окървавената си глава и тръгва по подножието на хълма към мястото, което и днес носи името Сен Дени.
Местното вино
ХVІІІ в. Монмартър е селце с около 1000 къщи, там живеят предимно занаятчии, мелничари и лозари. Монмартърското вино става известно и за него се говори с шега, – „който изпие една кана монмартърско вино, изпикава четири“.
ХІХ век – разцвет на художественото изкуство в Монмартър
ХІХ век хълмът Монмартър се превръща в истинска живописна школа, раждаща най-смелите художници на ХІХ век – иноватори, основатели на модерната живопис. Париж се превръща в най-модерната европейска столица и именно там се извисява хълмът, запазил провинциалната си романтична атмосфера. Монмартър се превръща в убежище на художници, писатели и музиканти, в по – голямата си част непознати и непризнати. Те се превръщат в героите на монмартърска бохема, на която са посветени поеми, романи и опери.
Какво обединява младите творци на Монмартър?
Страстта, свободата, да твориш както искаш, без наложени изисквания и канони, желанието да търсиш нови хоризонти, а не да се вместваш в правилата на Академията на изкуствата . Всичко това обединява младите художници в Монмартър.
Салон на отритнатите
1863 г. биват отхвърлени 4000 картини. Три от, които – на Едуард Мане. Това води до голям протест между младите художници и студентите в Художествената академия, че се взима решение да се успокоят страстите. Инператорът дава нареждане да се създаде и друг салон, в който да бъдат изложени отхвърлените творби – Салон на отритнатите. Бунтарите от Монмартър се обединяват около личността на Едуард Мане. И трите отхвърлени негови картини са купени, една от Лувъра, а другите две – от Метрополитен Мюзиъм в Ню Йорк.
Предизвикателството на художниците от Монмартър
През 1874г. Мане инициира 30 художници да изложат 165 от своите творби в студиото на фотографа Надар. Критиците ги посрещат на нож и пишат: „пет или шест лунатици, между тях и една жена, се обединиха”. Тези лунатици са имена като Мане, Моне, Реноар, Сисле, Дега, Писаро, Сезан и дамата – Берта Морисо. Именно на тази изложба разбунтувалите се художници получават и свое име. Картината на Моне, изобразяваща пристанището на Хавър по изгрев слънце, наречена „Импресия – Изгряващо слънце”, кара един парижки журналист да нарече цялата група „импресионисти”.


Вдъхновяващия Монмартър
В епохата на натурализъм, природата на Монмартър има свой художник -Тулуз Лотрек. Измежду множеството художници, вдъхновяващи се от Монмартър, никой не е пресъздал по-точно лицето на монмартърската нощ от Тулуз Лотрек, който денонощно пребивавал в „Мулен Реж“, рисувайки с фанатизъм балерините на кабарето.
Монмартър е едно вдъхновяващо място, което почти два века вече привлича световната бохема и където всеки върви по стъпките на своите герои.
Ако сте в Париж, отделете поне един ден на Монмартър, квартала, на художниците, на артистите, на виното, на прославените танцьорки и певици – украсата на монмартърския пейзаж. Уверяваме ви, няма да съжалявате.

Вашият коментар

Уважаваме Вашата поверителност като деактивирахме полето за въвеждане на имейл и записването на IP.

Без излишен спам