Само до умора и опустошение
Колкото повече неща човек търпи в една връзка, толкова по-малко е надеждата, че нещо ще се промени.
Това вероятно е много удобно за хората около вас. Вие усещате дискомфорт, не те. Вие търпите, те – не. Но благодарност за това не си струва да се чака.
Много жени се заблуждават да мислят, че след години на понасяне на дискомфорт или малтретиране, след години на „служене на семейството“ против техните желания и нужди, ще последва благодарност и признание за техния героизъм.
Търпението рядко се възнаграждава
В действителност това почти никога не се случва. Начинът, по който се държите, се приема от хората около вас като норма. Мислят си, че всичко е наред, че търпите нещо, защото ви харесва. И, за да сме напълно честни, в по-голямата си част никой не забелязва, че се примирявате с нещо.
Дълго време ни казваха, че в търпението има някаква романтика, красота, героизъм и дълг, че по-късно, някой ден, някой определено ще оцени страданието и усилията ни и ние ще бъдем възнаградени. Не точно.
Всъщност, пренебрегвайки нашите желания, нужди и комфорт, ние просто показваме на хората, че можем да бъдем третирани по този начин. Че можем да направим това и това, дори ако наистина не искаме или дори ако изглежда, че не можем. Че не трябва да се съобразяват с нашето мнение, защото винаги можем да отстъпим и да бъдем търпеливи, ако нещо не пасва.
Търпението не води до нищо друго освен до умора и празнота
Толерирането е лоша стратегия. Можете да се откажете от всичко замислено, от всичките си стремежи и идеи за собствения си живот, от вашите принципи и идеали, в крайна сметка от себе си, и да бъдете търпеливи. Но е важно да запомните, че това няма да има друг ефект освен умора, разочарование и съжаление за изгубеното време.