И така се случва: помогнахте на човек. Спасихте го в най-мрачния и безнадежден период от живота му.
Може би е преживял загуба или тежка болест, може би е бил лишен от имущество, позиция, изгонен отнякъде, може би е изпаднал в дългове и в унизителна бедност. И ако не бяхте вие, той щеше да умре. Или щеше да остане на дъното…
И тогава сте спасили и подкрепили човека. Бяхте до него през целия труден период. Човекът стана на крака, възстанови се, положението му се подобри, пари се появиха … А той внезапна Изчезна. Или спря да се обажда.
Вирна си носа, както казва народът. Ако звъните или пишете – отговаря неохотно. Или изобщо не реагира. Или може би дори се преструва на улицата, че не ви е забелязал. Отношенията са охладнели и се изпарили. А вие се озадачавате, тревожите се: какво се е случило? В крайна сметка вие спасихте човека от неприятности и страдания!
А ето какво се е случило: вие бяхте лекарството. Превръзки и памук за заздравяване на рани. Таблетки за облекчаване на болката. Човекът е бил лекуван от вас, това е смисълът.
А когато оздравя, захвърли бинтовете и ненужните хапчета. Сега те му напомнят за лошото, а кой иска да помни лошото? Напомняте на човека за лош период на страдание и унижение. И сега няма полза от ва, всичко вече му е наред.
Охлаждането идва по две причини: вече не сте полезни. Няма полза. Както в медицината след възстановяване. И второ: напомняте за лошо време и понижавате самочувствието му.
В паметта на такъв човек сте свързани с лоши събития. Такъв възстановен пациент на психиатър или венеролог, минава на другата страна на улицата, когато вижда лекаря – за да не му каже здравей …
Не особено благородните и порядъчни хора правят така. Хора, които са склонни да използват другите, когато имат нужда от лекарства, подслон и помощ. Ако човекът се дистанцира, – е, поне причината е ясна.
И е разбираемо защо тогава е бил в беда. И защо никой не е искал да му помогне освен вие. Сега и вие не искате. Той измами преди всичко себе си. А вас самият живот ще ви възнагради.
Не си струва да се натъжавате…
Автор: Анна Кирянова