Днес сме във властта на глобалните процеси и всички тези процеси са извън нашия контрол. Някога светът се движеше от идеологии и религии – все пак имаше нещо човешко в него.
Днес той е подчинен на парите и технологиите – това вече е много по-малко човешко. В късния соц, който някои все още помнят, хората също живееха по правила, които не са съставени от тях. И тази система от правила беше закостеняла, мъртва. Но затова, колкото и да е странно, беше възможно да се движите
доста свободно вътре в него.
Днес всички тези глобални сили са в постоянно движение, често непредвидимо. И затова самите ние сме парализирани.
Страхът, който често изпитваме днес, е ужасът от неподвижността. Светът и индивидът имат различни скорости. И скоростта на света е по-голяма. Стана ясно, че всичко е възможно. Това причинява изтръпване.
Колосална свобода за тези, които вземат решения, и колосална несигурност за бъдещето за всички останали.
В психологически план това води до обезценяване на собствената личност. Как можеш да се уважаваш и цениш, когато имаш толкова малко влияние върху бъдещето си? Тази амортизация е най-лошата.
Има ли изход от това? Открих го в това, че видях живота си през собствените си очи. Не през очите на някой, за когото съм просто боклук. Близо до къщата ми има скъп ресторант, има много охрана, чакат собствениците си – така гледат на минувачите. Не е нужно да се гледате през техните очи.
И все пак не е необходимо да казваме, че пространството на свободата е толкова малко, че няма смисъл. То има! Оказва се, че изказването е много важно. Укрепва те, дава ти сила…
Да говориш означава да вземеш решение. Приемете себе си.
Р. М.
Снимка: Pixabay