Има една красива и тъжна притча или може би разказ за това защо Ангелът на смъртта не се разделя с косата.
Разказва се, че веднъж на прага на една ковачница се появил посетител: жена в черна дреха, подобна на дълго расо, с качулка на лицето и коса. Ковачът се уплашил – решил, че времето му на този свят е свършило. Но гостенката го успокоила: не, казала тя – рано ти е. Просто наточи косата. Когато ковачът свършил работата, той решил да попита защо инструментът на Смъртта (майсторът веднага се досетил кой го е посетил) станал толкова затъпен. Наистина ли има толкова много работа? Тя, с горчива усмивка, отговорила, че хората се справят с унищожаването на собствения си вид без външна помощ. А тя е само пътеводител за тези, които напускат този луд свят.
А колкото до косата… Просто човечеството изцяло е затънало в злоба и омраза, страст към убийства, лъжа, насилие и печалба, много малко се раждат такива, които са достойни да отидат в Рая. И пътят към него е обрасъл в трева. Щял напълно да изчезне под тревата, ако не била Смъртта с косата …
Красива легенда, но как се съгласува с обичайното – така да се каже, канонично сред народите по света?
Мрачен жътвар, разрушител, Смърт.
Какво е или кой е ангелът на смъртта сред различните народи. Той е различен и същевременно същият. И което е характерно, в почти всяко поверие водачът към другия свят държи в ръката си остро желязо.
Съвременният европейски фолклор обозначава вестителя на смъртта в мъжки образ, облечен в черна мантия. Фантомът на смъртта се нарича жътвар с причина. Събирайки страшната си реколта, с помощта на остра коса той покосява тези, чието време е дошло и отнася душите им със себе си.
В Светото писание много редове са посветени на този мрачен ангела. Освен това Бог го е създал още в първия ден от сътворението на света. Дванадесет крил ангел, въоръжен с меч, слиза на Земята, за да застане до главата на леглото на онези, които трябва да напуснат света на живите. Капка жлъчка се стича по острото острие и душата напуска смъртното тяло.
За католиците, които са направили някои корекции на оригиналните библейски идеи, Смъртта е един от четирите конника на Апокалипсиса. Черен рицар, водещ към друг свят.
В ислямския свят библейският Ангел има свой брат – Маляк ал-маут. И той идва за праведните и грешниците под различни образи. За тези, които са чисти по душа, преходът към новата форма няма да има страдания. Но на мъки са обречени последните минути на онези, които приживе са били черни по душа.
Оръжието на Марена – славянската богиня на смъртта – е сърп. Между другото, славяните са намерили нещо, за да се противопоставят на ужаса на смъртта: символът на победата на живота над смъртта, топлината над студа, пролетта над снежната зима е изгарянето на чучело на Марена на клада в края на този дълга зима – началото на пролетта. И това действие е съпроводено с народни празници. Нищо ли не ви напомня това?
Косата в ръцете на Смъртта в глобалното и масово разбираемо възприятие е събирателен образ. Косата е оръжие за ужасна жътва: начин да се разделят онези, които са на път да си отидат, от онези, които все още остават в този свят. А къде душата ще бъде оставена да отиде по-нататък зависи от всеки човек лично. От това как е прекарал времето, определено за престоя му на Земята. Какво и колко добро е успял да направи и какво ще бъде поставено от другата страна на везната от един безстрастен съдник.