Яна Вълчева – Пясъчни погледи

Яна Вълчева живее и твори в любимия си Бургас. Първата ѝ книга „Дишам спомени” излиза през 2010г. и е представена в Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет”. Нейни стихове са публикувани в различни поетични сборници – „Приятели в поезията”, „Море”, „Всичко за майка ми”, Алманах Бургас. Стихосбирката й „Миг след лятото”(2017) е носител на наградата на публиката в Националния конкурс за поезия Усин Керим. По четири от стихотворенията в тази стихосбирка са записани песни: „Цялата съм лято”, „Дълг към душата”, „Ела” и едноименната „Миг след лятото”. През 2018г. излиза и третата ѝ поетична книга „В очите на птиците”.

ПЯСЪЧНИ ПОГЛЕДИ

Яна Вълчева, „В очите на птиците“, поезия, изд.Библиотека България, 2018
В книгата на Яна Вълчева се редуват текстове в проза и стихове, които в своята цикличност напомнят Колелото на живота. Периодите на върхове и падения изграждат свят, наситен с радостни мигове, но и с дълбоки разочарования и спотаена тъга.

…Влюбена съм. Толкова съм влюбена
в топлите зеници на очите ти
„Влюбена съм…“

След заявяването на тази емоция, следва нейната противоположност:

… два живота за обич не стигат
„Отвлечи ме…“

Класическият стих насочва към минорно светоусещане. Фини възприятия, за които действителността е организирана, точна, систематична. Ритмиката увлича читателя и го повежда към някакво невидимо измерение, където песента е начин на живот. Лекотата на рецепцията обаче е подвеждаща. Зад сякаш непретенциозното темпо се таи дълбока чувствителност, която проявява себе си именно чрез музиката. Текстовете в проза също носят особен вид ритмика. Яна Вълчева не може да избяга от словесната тонова система, а и не иска. Целенасочено я вгражда като хармония между редовете.
…Някой някъде е създал песен, която звучи като нас…
„Отново вали…“
Понякога откъсът в проза представлява „точка“, която затваря няколко от стихотворенията в своеобразен цикъл. В друг случай, тя е „многоточието“, което предизвиква следващата глътка поезия.

…Светът е ноти, театър и любов!
И порив да летиш и да копнееш.
Останалото битие не е живот,
ако не можеш в стих да го изпееш…
„Попътен вятър…“

„Пеенето“ е естествено състояние на живите. При Яна Вълчева такова е и „писането“ на себе си. Сътворяването на собствено битие, характер и същност.

…най-красиво живееш, когато се пишеш…
„Мое мило момиче…“

Подсилени от изчистената черно-бяла естетика на фотографиите на Пейо Пеев, прозаическите и поетическите текстове в книгата се преплитат един в друг в чудновата симбиоза.
„В очите на птиците“ на Яна Вълчева е цялост, раздробена на песъчинки, всяка от които знае своето място и как да се свърже с останалите. Заедно те конструират брегове или пустини. Нови светове, в които погледите се откриват взаимно, въпреки опитите да се скрият. В тези поетични пространства спомените остават следи, които се губят из лабиринтите на паметта. Това са местата, където всеки сам може да си сглоби любов:

…Минава полунощ. Аз още пиша –
сглобявам си любов от стихове…
„Лиричен тембър…“

Равното земно съществуване е факт, но човекът сам избира дали да се самоограничи в него; в паузите между полета на отскубнатите перца. Или да погледне в очите на птиците, за да види там отразена собствената си безбрежност.

Нели Лишковска

Вашият коментар

Уважаваме Вашата поверителност като деактивирахме полето за въвеждане на имейл и записването на IP.

Без излишен спам