В оковите на ревността

Ревността може лесно да завземе връзката ни, да ни разгневи, да ни депресира и да потули положителните ни емоции. Сексуалната ревност може да бъде толкова силна, че дори може да накара хората да нарушат романтичните си отношения. Така че, ако нещо може да бъде толкова разрушително, трябва ли да позволяваме то да съществува? Защо сме причина за собственото си страдание? Искаме ли да страдаме?

Има много фактори, които допринасят за ревността. По-долу ще разгледаме някои от тях:

Първият е, че ревността съществува от еволюционна гледна точка. Родителска теория – жените без съмнение знаят, че са майки на децата си, но мъжете не са сигурни (освен ако не си направят ДНК тест). Това обяснява факта, че изследванията показват, че мъжете са по-ревниви към сексуалната изневяра, докато жените са по-ревниви към емоционалната близост с друга жена.

Особено важна теория за ревността между братя и сестри и приятели, е моделът на ограничените ресурси. През еволюционната история хората са стигали до моменти на гладуване поради липсата на достатъчно храна. По този начин всички членове в семейството (или приятелите) са се борили за ограничените налични ресурси, за да успеят да оцелеят. Така че, ревността е конкурентна емоция, която се е развила и продължава и до днес.

Историята на изоставянето, загубата или предателството. Например, дете разбира, че баща му е мамил майка му в продължение на много години и всички останали знаят за това, освен него. Как може да се довери на някого след това? На същия принцип разглеждаме и ситуацията, в която жена е лъгана много пъти от партньорите си и следва момента, в който тя просто не може да повярва повече. Налице е ревност.

Стилът на привързаност – страхът от изоставяне често може да доведе до повече ревниви чувства. И обратно – хората, които избягват близост – хора, които ценят автономията си- са най-малко ревниви, защото не разчитат на близост и връзката им е по-малко ценна за тях.

Инвестицията, която имате в отношенията – често в първите няколко месеца на ухажване с някого, вие инвестирате по-малко и ревността е по-малка също. С развитието на връзката вие ставате по-уязвими към ревност, защото имате повече за губене. Отношенията, които са по-кратки, такива, които са повърхностни или имат по-малко значение, са тези, в които ще бъдете по-малко склонни към ревност. Всъщност, съществува подсъзнателно поведение на много жени, в които търсят краткотрайни и повърхностни отношения именно заради страха от изоставяне.

ревност
Снимка: pxhere.com

Несигурност относно връзката – например дългосрочните взаимоотношения (в които е инвестирано повече) са с наличие на по-малко ревност. Двойките с дълги връзки имат по-голяма несигурност по отношение на географската дистанция или когато единият партньор има отношения с друг (например с женен човек). Други форми на несигурност включват различия между партньорите на ниво на ангажираност, различия в очакванията за моногамия и разлики в стойностите на подходящо поведение.

Липса на желани алтернативи за партньор, ако тази връзка свърши – мислите, че тази връзка е от съществено значение за вашето щастие. Ако смятате, че имате добри алтернативи, вие сте по-малко склонни към ревност. Една алтернатива в лицето на потенциален нов партньор може да бъде добра система за подкрепа. Ако имате приятели и семейство, на които можете да разчитате, вие сте по-малко податливи на страх от загуба на връзката.

Въпреки че някои хора твърдят, че ревността е резултат от ниско самочувствие, изследванията върху това са различни– някои от тях показват, че ниското самочувствие е свързано с по-голяма ревност, докато други изследвания не сочат връзка между двете. Всъщност ревността понякога може да е резултат от високо самочувствие. Тя сигнализира за дисбаланс в отношенията и високото самочувствие е факторът, който повлиява да вземеш решение, че няма да позволиш на никого да се отнася зле.

Ревността може да доведе до поведение, което влошава връзката. Чували сме (а и може би сме ставали свидетели) как ревнивите партньори участват в разпити, проверяват, преследват, заплашват, критикуват останалите или се оттеглят от партньора си. Тези „стратегии за справяне“ често се връщат като бумеранг – прогонват партньора, застрашават връзката и иронично – увеличават ревността.

В крайна сметка, ревността е за двамата души, които се чувстват свързани помежду си. Има техники, които партньорите могат да използват, да говорят за ревността, да измислят общ план за справяне с различията си и да изграждат доверие.

Не забравяйте:

Ревността винаги се ражда заедно с любовта, но не винаги умира заедно с нея.

Франсоа дьо Ларошфуко

Вашият коментар

Уважаваме Вашата поверителност като деактивирахме полето за въвеждане на имейл и записването на IP.

Без излишен спам