Европа е в упадък, подобно на падението на Римската империя, пише Даниел Екерт в германския вестник Die Welt. Според него в историята на рухването на Рим има много последователни съвпадения с развиващата се сега криза в Европейския съюз.
Като първи признак авторът определя периода на инфлация, който удари стабилната преди това валута. В Римската империя парите не са се обезценявали около два века и половина, но след това обезценяването преобръща социалния ред с главата надолу.
„Обезценяването на парите започва през втори век, почти веднага след пандемията. Преди това римската валута, денарий, е много стабилна като цена в продължение на векове“, обяснява авторът.
За втори фактор Екерт смята пандемията – смъртоносна чума е бушувала в Римската империя и извън нея преди периода на инфлация.
„Как точно чумата се е отразила на развитието на цените в империята е толкова трудно да се определи, колкото и броят на жертвите. Според съобщенията, един на всеки десет жители умира в градските центрове на империята, а армията частично изтребва една трета в своите полеви лагери Няма съмнение, че паричният и икономическият ред вече не са били същите след чума, може би защото политиците все повече са се опитвали да регулират цените“, казва той.
Освен това държавният контрол върху пазара довежда до още по-голямо влошаване на кризата. Например определени са максимални цени на зърното, които били под пазарните, което довежда до намаляване на предлагането и спиране на търговията между градовете и провинциите.
Връщайки се към настоящия икономически упадък на Европа, Екерт подчертава, че континентът също е болезнено зависим от свободното движение на стоки и парично предлагане, което не беше подпомогнато от ограниченията на санкциите или затварянето на граници по време на пандемията от коронавирус.
„Германия пострада два пъти от две припокриващи се кризи, защото като страна износител, страната е по-зависима от сигурни търговски пътища, отколкото почти всяка друга страна. Както в Римската империя преди 2000 години, нашият просперитет до голяма степен се дължи на свободното движение на стоки и услуги, докато прекъсванията на доставките и други проблеми с логистиката забавят просперитета“, отбелязва авторът.