Страхът като стимул

Страхът като стимул Страхът винаги е изключително неприятен парализиращ и стресиращ. Но да го игнорирате е невъзможно.

Да си безстрашен не е да елиминирате страха, а да съумеете да го обърнете в своя полза. За тази цел е необходимо да сте пределно наясно с какво точно си имате работа.

1. Страхът влияе положително на здравето
Страхът е закодиран в ума ни. Учените са установили пътищата му в мрежите от неврони, изхождащи от лимбичната система, та чак до мозъчната кора. Стимулирайки се тези мрежи (химично или електронно ) се получава чувство на страх, дори без наличието на застрашителни стимули. Да усещаш страх не е признак на слабост – страхът е основна функция на мозъка. Напротив, липсата на страх е принак за увреждане на мозъка.

2. Страхът е нюансиран
Страхът е много неприятно изживяване, което бива както много леко, така и дори парализиращо. Лошите събития в живота на човек могат да оставят трайна следа върху мозъка, която да изисква специализирана помощ. Хроничният стрес – този нюанс на страха, изразяващ се в неопределена тревожност, притеснение и постоянна несигурност – безмълвно, но много сериозно може да навреди на физическото и особено психичното ви здраве.

3. Страхът не е съвсем автоматизиран
Страхът е както инстинктивен, така и заучен, но и вседствие на възпитанието ви. Някои от страховете са инстинктивни (болката например, инстинктивно поражда страх, тъй като е от изключителна важност за оцеляването.

Някои от страховете са заучени – приучаваме се на страх от определен тип хора, места или ситуации поради негативните асоциации от миналото. Трети от страховете ни са възпитани в нас: примерно социалните норми ни диктуват дали да ни е страх от нещо, или не.)

4. Не е необходимо да сте в опасност, за да изпитвате страх
Страхът понякога е плод на въображението, затова може да възникне и при липсата на нещо страшно. Тъй като умовете ни са изключително ефективни, изпитваме страх от множество стимули, които всъщност не са страшни (обусловен страх) или дори не съществуват (изпреварваща тревожност).

Безпокоим се, представяйки се какво би могло да се случи. Учените смятат, че хората са най-страшните същества на планетата – поради уменията си да учат, мислят и създават страхове в съзнанието си. Този безпричинен страх би могъл да стане хронична тревожност, която да увреди психиката.

5. Страхът предопределя действията ви
Мотивираните от страха действия, биват следните четири типа – застиване, борба, бягство или ужасяване. Застиване е когато спирате да правите това, което правите, и се фиксирате върху безпокоящия ви стимул, за да прецените какво да предприемете (представете си, че научите, че на работното ви място ще има съкращаване на персонал).

Избирате да се борите или да избягате. Взимате решение дали ще се изправите срещу опасността лице в лице (да убедите шефа си да не ви съкращава) или да я пренебрегнете (и да си потърсите друга работа).

При изключително силен страх, изпадате в ужас: не можете нито да се борите, нито избягате. Не правите нищо – фокусирайки се от опасността – съкращенията, мисълта ви е насочена само в това оплаквате се, но не действате. Когато човек постоянно е в режим на ужас, това води до отчаяние и депресия.

6. Колкото сте по – изплашени, толкова по-страшни изглеждат нещата
В следствие на процеса потенциране, страхът се засилва, ако вече сте уплашени. Ако предчувствате страха, дори най безобидните събития изглеждат плашещи. Ако се страхувате от летене, и най-слабата турбуленция ще ви извади от равновесие. Колкото повече се боите за работното си място, толкова повече ще се изпотявате, когато шефът ви се обади дори за най-дребното нещо.

7. Реалната заплахата води до безстрашни действия
Хората реагират по различен начин на истински и мними заплахи. Въображаемите такива ви парализират. Страхът от всичко лошо, което би могло да се случи не помага да действате. Бивате блокирани в страха си, безсилни да предприемете действия. Реалните заплахи, напротив, предизвикват усилена дейност.

При непосредствена, реална заплаха човек се мобилизира и предприема незабавни действия. Например, хората започват да се хранят здравословно след сериозно заболяване, а не когато са се запознали със статистика колко вредят пържените храни.

Искате ли да мобилизирате скритите си сили, попаднете в опасност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Без излишен спам