Из размислите на осъзнатия човек
Според кой вселенски закон аз съм длъжен да гласувам и да следвам някой, който не съществува и той да определя по какви правила да живея?
Аз съм тук, за да живея живота си според вселенските закони, а това, че не съм ги учил в училище и не са ме научили да гледам на реалността като мое отражение на това, което е в мен, не означава, че осъзнавайки и стигайки до истината, че всичко извън мен е илюзия, че трябва да спазвам фалшиви закони и да се лутам в лабиринта на матрицата.
Всичко е въпрос на осъзнаване и съзнание, с което всеки един приема реалността извън себе си и доколко ще се остави да е в собствения си затвор на ума и егото. Ако всеки иска и говори за любов, то изборите, които прави в живота си, от какви мисли са породени и дали повечето от тях са от любов или от страх?
Страхът от това, че няма да бъда с другите и съм по-различен от тях, няма да ме одобрят или да ми обърнат внимание, са всъщност нуждите на егото и точно този страх държи тълпата в стадо.
И само малцина са тези, които са осъзнали и преодолели страховете, и са се избавили от капана, в който го държат умът и егото, и поради тази причина често живеем в миналото. И с мислите си за него ние не създаваме нищо ново и по-различно от това, което е било и преди.
И когато си сам и другите те мислят за луд, и не си добре, егото пак е това, което те вкарва в килията на ограниченията и страховете. Ние дори не осъзнаваме как сами сме се оковали в собствените си затвори, които са наше творение, а не на някой друг. Осъзнаването на един проблем е 50% от неговото разрешение.
Умът и егото са тези, които ни карат да изпитваме страх, но всичко идва от програмирането, което си носим от предците и затова се повтаря всичко, и е перфектно, и не напразно се казва, че живеем във виртуален свят. Не напразно и това в Матрицата ни се показва много добре, но не всеки е готов да го приеме и да го разбере, че е точно така.
И тук пак умът и егото са тези, които се противопоставят. Мозъците ни все още не са готови за промяната да виждаме абстрактните светове по един по-различен начин и поради тази причина не напразно се казва, че ние не можем да мислим и мислите не са наши, и едва сега започваме да създаваме истинския човек.
Ние сме научени и програмирани да приемаме това, което виждаме за чиста монета – такова, каквото е и някой ни е научил да му придаваме точно този смисъл и стойност, а всичко, което виждаме не е реално и според квантовите теории е точно така.
Благодарение на невежеството на тълпата, тези, които са наясно в тези истини и тайни, описани в Библията и Стария завет, ни управляват и държат в неведение и сме все още под техния контрол, но и това време изтича, и свършва, и няма да е все така.
Когато избирам някой друг да решава вместо мен и аз го следвам, и той сгреши, или се възползва от мен, когато повтарям един и същи избор, какво правя всъщност и свободен ли съм? Тук съм, за да живея, следвайки себе си или някой друг?
Източник: Facebook @Евгений Антонов