Речта отразява състоянието на нашия разум

За да имате добри взаимоотношения, е много важно да обръщате внимание на речта си. Речта е преводът на нашите мисли, нашите вибрации в думи, в звук.

Каква е нашата реч днес? Обръщаме малко внимание на тона, с който говорим, какви думи произнасяме. Използвайки обидни и просто много мръсни думи, ние някак си забравихме какво е благородна и възвишена реч.

Но това не е само доказателство за нашето невежество и деградация на съзнанието. Не е ли очевидно, че когато говорим груби и мръсни думи, мирът и щастието в нас не се увеличават? Случва се точно обратното.

Позволяваме на негативната енергия да се прояви, а след това се чудим защо трябва да приемаме хапчета за главоболие толкова често.

Междувременно има пряка връзка между разума и речта. Ако разумът е здрав, речта е достойна. Здравият разум винаги е позитивен. С такъв разум не говорим за недостатъците на другите, не критикуваме, не изразяваме претенции. Не се оплакваме от съдбата. Тонът на речта е спокоен и приятелски настроен. Всеки, разбира се, е щастлив да общува с такъв събеседник.

Да говориш с гняв е признак на слабост на душата

Според статистиката 90% от всички кавги и конфликти се дължат на това, че говорим лошо за някого. Всички трябва да се научим да говорим по приятен, благороден начин, като контролираме речта си. На Изток човек, който не може да контролира речта си, се смята за примитивен.

Отдавна е забелязано, че придобиваме качествата на човека, за когото мислим и говорим, следователно, говорейки лошо за някого, критикувайки го, ние показваме отрицателните качества на този човек в себе си. Ако хвалим, тогава показваме доброто, което е присъщо на този човек. Следователно мисленето за Бог и говоренето за Него е най-лесният начин за придобиване на Божествени качества.

Имайте предвид, че колкото повече егоизъм, завист, злонамереност имаме, толкова по-трудно ни е да говорим топло за някого. Колкото по-груба е речта, толкова по-малко хармонични сме, следователно, толкова по-строги са уроците от живота, които получаваме.

Една от причините днес да се уморяваме и да имаме малко време е, че говорим много. Многословието е признак на празнословие. Необходимо е да се говори малко, тихо, с търпение и благородство. По този начин можете да спестите време и енергия. Важно е да се научите как да проверявате речта си. Казахме нещо и обидихме човек. И тогава се оправдаваме: „Казах го просто така … Изобщо не исках да обидя …“. Този език трябва да се промени. Думите трябва да имат същност – такива думи са силни.

Мъдростта учи: помислете, преди да кажете нещо

Думите имат смисъл, ако са тактични и изпълнени с любов към другите. И тогава, без значение колко „горчиви“ думи изричате, сърцето със сигурност ще ги приеме. Тези думи няма да изглеждат горчиви, те ще изглеждат точни.

Иначе, ако използваме груби думи, грубостта се проявява във външния ни вид. Тогава нашата гордост е очевидна за другите и хората ще ни бъдат обидени. Но ако дори „горчивите“ думи се изговарят с любов, чувството на негодувание ще се трансформира и хората ще почувстват нашето милосърдие.

Трябва да говорите за всичко точно, но с любов. С каквито и думи да наставлява майката децата си, поради майчината любов те не се възприемат като груби и горчиви. Децата чувстват: майка ни обича, желае ни добро.

И по същия начин, колкото и ясно да казваме всичко, не нараняваме другите, ако проявяваме към тях милосърдие.

А понякога е най-добре да замълчим, ако не знаем какво да кажем…