Лесно е да се види, че хората от Средновековието са виждали и възприемали света по различен начин, като се гледат илюстрациите на някоя книга от онези времена. Особено ако е от религиозен характер.
Ето защо историците и учените се отнасят с голямо съмнение към информацията, представена в средновековните хроники. Особено когато става въпрос за такива странни случаи като избухването на танцувалната чума, регистрирана през 1518 г.
Танцувалната треска
През 1374 г., десетки села, разположени по река Рейн били обхванати от фатална психоза – заболяване, наречено танцувална чума или по научно хореомания. Стотици хора танцували по улиците в ритъма на нечувана от никого (освен, може би, от самите танцьори) музика. Те почти не яли и не спали, понякога в продължение на дни, докато разранените им до кръв крака, отказвали да ги държат.
След това чумата изчезнала – почти толкова внезапно, както и започнала.
Следващата епидемия се появява в Страсбург през 1518 г., когато една жена на име Трофеа внезапно излязла на улицата и започнала да танцува, без да спира няколко дни. През седмицата към нея се присъединили още 34 души, а до края на месеца танцьорите се увеличили до 400. Десетки хора падали и умирали от сърдечен удар, инсулт или изтощение. И в този случай болестта си отишла внезапно.
Учените се опитвали да обяснят тази загадка. За известно време най-вероятното обяснение било, че хората са били отровени от хляб, заразен от халюциногенна гъба, която расте върху ръжени стъбла. При поглъщане тя причинява спазми, треска и делириум.
Джон Уалер, професор по история в Университета на Мичиган, не е съгласен с тази версия – и в двата случая става дума само за танци, а не и спазми. С друга популярна теория, че жертвите са станали част от някакъв танцувален култ, Уалер също не е съгласен.
Професор Уалер предлага своя теория: това са били масови психогенни (поради психическа травма) заболявания, причинени от страх и депресия. Двете епидемии са предшествани от глад, щети по реколтата, наводнения, които биха могли да се тълкуват като признаци на приближаваща библейска катастрофа.
Ужасът от свръхестественото е могъл да вкара хората в някакъв вид транс.
Освен това танцувалната чума се свързва с името на Св. Вит – християнски мъченик, пред чиято статуя ако се танцува, според легендата, било възможно да се оздравее. Тоест идеята за танците вече била в съзнанието на хората. Всичко, което е било необходимо – един човек, който да започне този маратон.
Страсбургското психоогнище не е последното – през 1840 г. нещо подобно се случва и в Мадагаскар.