Иде реч за енергийните вампири. Те не те нападат в тъмното, не се страхуват от чесън и кръстове, нито пият кръвта ти, но изсмукват жизнените ти сили. След среща, разговор с тях, дори само ако сме в една стая с подобни токсични личности, се чувстваме отпаднали, тревожни, опустошени.
Най-често крадците на енергия се срещат на обществените места – в магазините, по площадите, в градския транспорт – където има голямо струпване на хора и най–лесно могат да си намерят жертви. Те обожават агресията и конфликтите. Безпардонни са. Предизвикват с поведението си негативни емоции. Акумулират енергията и я поглъщат.
Най-неприятното е, ако шефът ви или някой от семейството ви е енергиен вампир. Тези хора с всичка сила и средства се стремят към ръководни постове, за да могат необезпокоявани да унижават, критикуват и смазват психически подчинените си. При такива работници често се появяват хронични заболявания, пада им имунитетът, чувстват се депресирани и отпаднали.
Два са основните типа енергийни вампири. Едните са груби, агресивни, дори жестоки. С всякакви средства са готови да получат желаното, дори с цената на физическа саморазправа. Другите са тихи, скромни и наглед незабележими. Тяхното оръжие е вечното оплакване, целящо да предизвика съжаление. Тези хора са способни с часове да ви разказват за проблемите си, без да се интересуват за вашите. Общото между двата вида е егоизмът и паразитното им съществуване. Напоследък все по-разпространен е и телефонният вампиризъм. Тези крадци на енергия могат да ви се обадят по всяко време на деня и нощта без свян, и с часове да ви се оплакват.
Най-сигурният начин да се защитите от енергийните вампири е като избягвате контакти с тях. Ако това, разбира се, не е възможно, просто запазете спокойствие. На злобните коментари и забележки отвръщайте с усмивка – така ще ги обезоръжавате. Никога не излизайте от зоната си на комфорт. Не се поддавайте на провокациите. Те това и чакат.
Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека. Да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си. – Конфуций