Независимо от контекста на всеки отделен случай, болестта започва заради липсата на любов.
Берт Хелингер, немски психотерапевт, философ, автор на метода на семейните настройки, автор на четиридесет трудове за терапия, свързана със семейството и предишните поколения, твърди, че причините за болестта се крият в липсата на любов в семейството, грешни взаимоотношения и чувството за вина .
Хелингер създава метод за краткосрочно лечение на болести, болезнени състояния „семейни констелации“, чиято същност е да се премахнат последствията от системни семейни травми, получени от един или друг член на семейството.
Хелингер твърди, че хората систематично изпитват страх въпреки липсата на реална заплаха. Страхът е причина за безпокойство, което води до стрес и развитие на болести. Появата на страх е провокирана от наличието на негативен опит у представителите на предишното поколение.
Според Хелингер страховете в повечето случаи са преходен симптом, възприет от детето от родителите. Детето несъзнателно преценява себе си: „Имам страхове вместо теб“. Детето смята, че ако поеме безпокойството и страха на родителите си, автоматично ще ги освободи. Този начин на мислене няма да реши проблема.
Според Хелингер причините за страховете са опитът на родителите или предците след войната. Въпреки факта, че е минало много време, ситуациите, свързани с него, съществуват в подсъзнанието на съвременното поколение. Хелингер твърди, че страхът не е нищо повече от връзка с жертвите или лицата, които са извършили нежелани действия за семейството. При биполярното афективно разстройство манията е връзката с извършителя, депресията е връзката с жертвата. Страхът е причината за болестта.
Алкохолизъм според Хелингер
Причините за алкохолизма според Хелингер (алкохолната зависимост е причина за редица заболявания) се крие в отхвърлянето на един човек, а именно бащата. Хората очакват любов от човека, страдащ от алкохолизъм. Пристрастяването продължава, докато човекът приеме бащата. Приемането във философията на Хелингер означава признаването, че бащата е също толкова обичан и скъп, колкото и майката. Много хора имат проблеми с уважението към баща си, зависимостта от алкохола е изключително актуална. За да бъде излекуван, алкохоликът трябва да е готов да обича баща си.
Според Хелингер зависимостта на детето от алкохола кара родителите да осъзнаят своето безсилие. Те нямат сила в тази ситуация, която може да бъде лечебна за цялото семейство. Ако е имало борба между родителите за детето, тогава в крайна сметка всички ще загубят. Според Хелингер най-големият губещ е победителят.
Берт Хелингер твърди, че ако майката доминира при възпитанието на детето, рискът от алкохолна зависимост при детето е висок. Ако бащата доминира, практически няма риск.
Според Хелингер причините за алкохолизма може да се крият в алкохолните проблеми на предците. Човек се пристрастява към алкохолни напитки, за да напомня за алкохолици, които са били изключени от семейството.
Депресия според Хелингер
Депресията, според Берт Хелингер, не е нищо повече от връзка с жертви, мъртви, изчезнали и/или изключени от семейния кръг. Депресията е форма на покаяние. Наличието на депресия в човек показва, че му липсва някой, в резултат на липса на енергия се образува празнота в душата. Депресията е психическо състояние, при което защитните функции на организма са отслабени. Депресията може да бъде не само причина за заболяване, тя сама по себе си е болезнено състояние, което изисква медицинско лечение.
Изключването от живота на майката обикновено провокира депресия. Майката е връзката с любовта. При депресията няма достатъчно любов и в същото време и майка. Хелингер подчертава, че не се има предвид физическо присъствие. Децата в семейства, в които майките не работят и прекарват много време с детето, могат да страдат от депресия.
Физическото присъствие до детето не е достатъчно, за да се предотврати появата на депресия.
Според Хелингер е възможна ситуация, когато детето по неизвестни причини отхвърля любовта на майката, не приема това, което тя може да му предложи. Много депресирани хора имат трудни отношения с майките си. В някои случаи майката е подсъзнателно фокусирана върху починалия член на семейството и не е в състояние да даде на детето необходимото внимание, фокусирайки се върху болестта си, без да вижда, че детето се нуждае от майка. В тази ситуация възрастта на детето няма значение, проблемът се простира до възрастни деца, които винаги се нуждаят от родители.
Хелингер твърди, че родителите дават несъзнателно съгласие за болестта на детето, включително депресията. На съзнателно ниво те виждат детето си радостно, здраво и щастливо. На подсъзнателно ниво те са отворени към факта, че детето ще поеме част от тяхното страдание. Несъзнателното съгласие на родителите с болестта на детето, според Хелингер, е причината за болестите на детето, които се развиват в него в бъдеще.
Родителите, чиито деца страдат от депресия, трябва да анализират до каква степен са в състояние да задоволят нуждите на детето си, да му отделят достатъчно време.
Депресията при децата може да се развие поради задължения или по вина на предишните поколения. Когато бабата на дете е направила аборт, нейната дъщеря и внуци могат несъзнателно да носят вината. Депресията се развива от любовта към бабата. Според Хелингер можете да се отървете от депресията, като дадете проблема на източника на депресия, тя е тази, която трябва да му устои. Дъщерите и внуците нямат право да се месят.
Берт Хелингер многократно подчертава, че човек не трябва да съди никого: нито другите хора, нито себе си. Много неща хората правят несъзнателно. Независимо от контекста на всеки отделен случай, болестта започва с липсата на любов. Липсата на любов според Хелингер е причината за болестите. Особено когато в предишните поколения някой се е отдалечил от някого. Голямата любов към всички членове на семейството носи изцеление.
Съгласието с болестта дава възможност да се види от какво наистина се нуждае пациентът:
- любов;
- грижа;
- внимание от членове на семейството.
Берт Хелингер дава пример: когато работел с жена с рак, той установил интересен факт. Хелингер помолил жената да изпрати на тумора следните думи: „Ще ти дам пространството, от което се нуждаеш, ще получиш всичко, което искаш от мен, позволявам ти да останеш с мен и да ме придружаваш по всички въпроси“. След думите символът на болестта започнала да се смалява, като същевременно заприлича на топка. Когато Хелингер поискал тя да произнесе думите на болестта, призовавайки я да напусне, да се оттегли от живота, символът на тумора започнал да набира сила и да расте.
Хората, диагностицирани с рак, обикновено са пълни с ярост и гняв. В несъзнателния монолог на пациентите се появява твърдението, че преди да направят нещо на някой друг, ще се самоубият. Хелингер твърди, че болният защитава другите хора.
Според Хелингер при опасни и фатални заболявания, включително диабет, човек има желание за смърт, желание да се събере отново с починали близки. Душата чака болест, която ще бъде фатална.
Начинът да се отървете от подобни мисли е да идентифицирате самоличността на починалия от семейството, след което трябва да вземете този човек в сърцето си, като му отдадете почит. Необходимо е да се приеме, че мъртвите имат своя собствена съдба, живите имат своя собствена. Човек може да обича починал роднина, ясно осъзнавайки, че случващото се е предопределено от съдбата.
Хелингер твърди, че при онкологичните заболявания трябва да се признае величието на смъртта. Символ е преклонението пред нея – хората са безсилни пред съдбата и смъртта.
