методи за отслабване

Позитивното мислене – болестта на нашето съвремие

Позитивно мислене
Снимка: pexels.com

Според съвременните водещи на тренинги и семинари за постигане на по–добър живот, ако вярваме, че ще станем богати, мислим за това и го визуализираме, наистина ще бъдем такива. Ако желаем да имаме страхотен семеен живот, ще имаме и него… Само да мислим за желаното, да го поискаме и можем да имаме… всичко! И какво трябва за постигането на това – е нормално да попитате, ако сте разумен човек? Ами само да го визуализирате и сте постоянни в позитивното си мислене – ще ви отговорят гурутата на ню-ейдж философията. Наистина? Ако и вие сте част от този „позитивен“ порив на множеството, значи сте във фазата на магическото мислене, според което силата на мисълта може да промени хода на събитията. А крайният резултат е, че губим връзка с действителността, често завинаги.

Проф. Николай Михайлов, един от най–добрите психиатри в нашата страна, още преди години определи какво представлява новата вълна лектори и техните последователи и що е ‘‘позитивно мислене“:

„Позитивното мислене е метафизика за домакини“, то цяла индустрия, целяща „примитивизация и инфантилизация на населението“. Факт и то трагичен, защото съвременният човек иска да притежава всичко. И рекламите на „всичко“ са именно заради него, за да е позитивен, за да го иска.

А, ако само мислим, какво ще стане? Ще си изградим правилна самооценка и способност да действаме, имайки предвид условията и собствени способности. Ако упорстваме, че мислим и то позитивно, значи изобщо не мислим. Определяйки начина си на мислене, спрямо това, което желаем, излизаме извън здравия разум. Там лошото, болката и проблемите не съществуват – те са илюзия. Внушението, че трябва да сме вечно ведри, бодри и ухилени до уши, е стопроцентово инфантилно. Изведнъж ви се стоварват проблемите и какво правите, радвате им се?!

Като хора ние изпитваме много чувства като болка, разочарование, гняв… Имам не един и двама познати, които посещават тренинги и семинари за позитивното мислене и като зомбирани повтарят, че ние не получаваме онова, за което мечтаем , защото не можем да мислим позитивно.

Илюзията за способността ни да постигаме всичко е унаследена от детство ни, когато не можем да различим реалността от фантазията. Детето вярва, че „искам“ и „мога“ е едно и също нещо. За него светът и собственото „Аз“ са едно цяло. Детето не е в състояние да разбере, че контролът се намира извън него. То е всемогъщо.

Мислите ни променят действията ни, бездействието ни променя нас самите и ни кара да оглупяваме, дори да вярваме, че имаме контрол над всичко.

Почти невъзможно е да се откажем да вярваме, че можем да имаме всичко, за което мечтаем и още по-трудно е да признаем, че животът е изпълнен с неопределеност, с проблеми и тревоги, когато трябва да вземем решения и да носим отговорност за постъпките си. Точно това отношение към живота е позитивно. Не можем да бъдем поучавани от хора, които сами не живеят живота, за който проповядват, въпреки действителността и здравия разум.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *