Всичко е наред. По часовник не закъсняват много. Все пак вече са отложили церемонията с два часа, още 20 минути надали ще са проблем. Докато не позвънява мобилният и от там се чува гласът на кумата, която иска да се увери, че повече забавяне няма да има и всичко необходимо е налице:
Взехте си всички документи, нали? И медицинските?
След последните думи настъпва такава тишина в колата, че сякаш можеш да чуеш как всяко бутало на двигателя работи поотделно.
Това е вторият момент, в който си давате сметка, че все пак там някъде – „горе”, някой истински иска да ви ожени, макар и да ви прекарва през ада в този ден – е когато разбирате, че личният ви доктор точно днес, точно сега е на смяна и ще ви издаде тези „жизнено важни” медицински.
Няма да пресъздаваме с подробности погледите на смаяните пациенти пред кабинета, когато виждат младоженците в сватбени тоалети да връхлитат като торнадо по коридора, а цялата картинка е като извадени от комедиен филм с Луи Дьо Финес. Липсва само онази лудата монахиня, която кара ненормално една ретро кола в един от филмите му. Комедия!
Кратка справка след всичко до момента: 4 часа и 20 минути закъснение за ритуала, изнервени гости, препълнени от фасове кошчета за боклук, бременна изнемощяла булка, потреперващ младоженец. А дамата от ритуалната зала, която се съгласява да ги венчае, е толкова потресена от случващото се, че не и е нужно да говори. Човек сам може да прочете безнадежността на ситуацията в очите ѝ. Въпреки това, професионализмът ѝ надделява над раздразнението ѝ.
Приглаждайки прилежно леко изпотената си от жегата и четиричасовото чакане коса, направена в прекрасен кок, най-накрая ги венчава. Дори самата реч към младите влюбени е наситена с много морал и заръки, сякаш за да убеди младоженците, че бракът не е шега работа и трябва да бъдат по-отговорни занапред.
Заветното „Да” е казано и настъпва някакво всеобщо облекчение. Настроението се завръща и като в приказките накрая – „доброто възтържествува”. С много усмивки и шеги младоженците и гостите се отправят към ресторанта, където с безброй наздравици и вкусна храна отпразнуват тази щура сватба.
И ако си мислите, че това е било всичко, ооо… лъжете се. Все пак една такава сватба трябва да завърши толкова подобаващо, колкото е и започнала. И ако ви се струва невъзможно петък след полунощ да намерите трезвен ключар, то попитайте нашите младоженци. Които на тръгване от ресторанта, някъде след полунощ разбират, че не всички са налице и то не заради количеството изпит алкохол, а защото свекърът на булката е седял близо 2 часа заключен в тоалетната, без никой да усети.
След около час и няколко безуспешни опита вратата на тоалетната да бъде разбита без големи поражения, се намесва и професионалната ръка на сънен ключар, който веднага приема предложението за допълнителен доход и двойно заплащане на услугата и така за по-малко от минута вади заточения свекър от тоалетната.
Тази история не е разказ по филм, а е вдъхновена от истинско сватбено тържество, с която искаме да ви покажем, че не е необходимо сватбата ви да е с безброй много гости, за да остави незабравим спомен в сърцата ви.