Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна…
Да организираш малка сватба, може да се окаже също толкова вълнуващо, колкото да събереш 200 човека – роднини и приятели на пищно тържество. Нужен ти е само талант за привличане на неприятности и голяма доза хумор, за да не се побъркаш, докато дойде заветният час да кажеш „Да”.
Историята започва след 8-годишна връзка и две чертички на теста за бременност, заради които нашите герои взимат решението да организират малко сватбено тържество. Целта е да присъстват само най-близките роднини, за да бъдат спестени излишните главоболия около организирането на голяма сватба, точно в момента, когато очакват дете.
Да, но някой „отгоре” явно беше решил друго и се постара тази малка сватба да се превърне в най-щурото събитие в животът им.
Цялото приключение започва с избора на халки…
Всеки, който е минал през това начинание, е наясно, че това се оказва една от най-трудните задачи пред младото семейство. Тя иска нещо „по-така”, той е класик и харесва „изчистените” неща… и така, докато не се окажете пред последния бижутериен магазин в града, в който също не откривате желания модел. Тогава ви хрумва гениалната идея да пропътувате 200 км. с жена ви в последна фаза от бременността до Пловдив, само защото ваш познат ви е казал, че там има страхотен магазин за сватбени халки. Получили сте уверението му, че от там няма как да не си тръгнете с мечтания модел пръстени и с поне 1000 лева по-леки.
Решавате да рискувате детето ви да се роди някъде по пътя, само и само да видите прелестната усмивка на вашата бъдеща съпруга отново. Преживявате с усмивка спирането по малка нужда на всяка възможна бензиностанция по магистралата. Леко се умълчавате след непрестанното охкане и пъшкане на бъдещата майка, заради неудобната седалка, но се утешавате, че пътят не е дълъг, а и на нея не ѝ е леко. Когато добавите факта, че лепкавата горещина ви побърква и усещате всяка малка, вряла капчица пот, която избива някъде по тялото ви, а от климатика на нея ѝ прилошава, вече сте на път да теглите една „благословия” на себе си, че не сте се съгласили на онези халки, които тя толкова много хареса в един от стотиците магазини, които обиколихте.
При вида на табелата „Пловдив 20 км.”, такава радост ви обзема, че почти може да сравните това усещане с онова, когато жена ви каза, че е бременна.
При влизането в града безпроблемно се ориентирате по пътя за магазина, за който предварително сте се уверили по Интернет, че не работи само в неделя, а днес все пак е четвъртък и всичко ще бъде наред. Така е, докато не заставате пред витрините на огромен, видимо добре зареден бижутериен магазин и на вратата не ви посрещне табелка„РЕВИЗИЯ”. Кръвта ви се смразява, а физиономията на бременната ви жена е способна да ви превърне в сериен убиец, само защото някой си е позволил точно днес да брои „няк’ви пръстени”. Този път „благословиите” се сипят от устата ви безпощадно, а интимните пожелания към майките на собствениците могат да ужасят даже възрастна жрица на любовта с 35 годишен стаж на магистралата.
Все пак решавате да опитате късмета си и да позвъните на телефона упоменат в сайта. Набирате номера и се молите да има Господ, и той да чуе молитвите ви. С най-любезен глас молите да ви свържат с управителя, като му обяснявате ситуацията – бременна съпруга, сватба, 200 км. път, и че това е последният ви шанс да си купите сватбени халки преди подписването. Човекът ви влиза в положение, като ви уверява, че собственоръчно ще ви отвори магазина до десетина минути. Усещането, което ви връхлита след този отговор е като през 94 г., когато България става футболен шампион. Само където едвам се сдържате да не обърнете фланелката върху лицето си и обикаляйки в кръг около жена ви, да викате колкото ви глас държи: „Господ е българин”.
След 40 минути, пътувате обратно към София с видимо щастливата си и не толкова кисела бременна половинка и с най-прекрасните халки в ръце.
Приключенията продължават, когато часове преди сватбата жена ви разбира, че в последния момент е останала без фризьор и гримьор за сватбата. Това е най-ужасяващата драма за една жена и думи като: „мило, ти и без грим си красива”, „а най-ми харесва косата ти на опашка” – наистина могат ви спечелят няколко крушета от нея.
Някак неусетно денят на голямото събитие е дошъл и цялата подготовка, организация и щуране по задачи вече е зад гърба ви. Усещането за „безоблачен” празник и приповдигнато настроение са ви завладели неусетно. Дори това, че сватбената рокличка, на която се е спряла вашата бъдеща съпруга ѝ е окъсяла доста, заради бременното ѝ коремче, не може да развали настроението ви. Даже напротив, прави ви горд, защото въпреки напредналата бременност, тя е запазила прекрасна фигура и така по-голяма част от красивите и стройни крака са на показ.
Цялата сутрин минава пред вас като на забавен каданс, докато невидима ръка не вземе „дистанционното” и не превключи сватбата на бързи обороти.
Всичко започва с едночасово закъснение на фризьорката на жена ви, заради което се налага да се обадите в ритуалната зала и да отложите церемонията за след час. А когато бъдещата ви съпруга се връща бясна, рошава и разплакана от салона за красота, изпадате в тих ужас.
В този момент дори „шедьоврите” на някой абстрактен художник биха ви се сторили прекрасни, пред „отмъщението”, което са направили тези курифеи на красотата с жена ви.
Някак си успявате с помощта на бъдещият ви кум да успокоите вашата половинка, докато тя собственоръчно премахва и преправя гримът и прическата си. След още почти час се озовавате в колата на път за ритуалната зала, пред която с нетърпение и в очакване са най-близките ви хора, за да споделят този важен момент от живота ви.
Някъде по средата на пътя успявате да разшифровате чувството, че сте забравили нещо и като на филм, споглеждайки се заедно с жена ви, изричате в един глас: „букетът”.
Дааа, точно така, букетът. Онзи незаменим елемент от сватбата и визията на булката, който се е превърнал в символ на надежда на още неомъжените дами, които, хващайки го си пожелават следващата година те да бъдат на мястото на булката с тяхна сватба.
Кой мъж би отказал в такъв „рисков” момент нещо на бъдещата си жена, особено след преживяната драма във фризьорския салон. Едва ли има такива смелчаци. Задачата на кума в този момент е да премине безаварийно през всички зелено-розови светофари по пътя им обратно с 200 км/ч, за да успеят да вземат забравения букет и да пристигнат почти навреме за венчавката.