Историците все още строят хипотези и спорят за датата на възникване на най-древните държави.
Някои загиват по време на кървави войни, някои загубват повече от 90% от земите си и стигат до настоящето в съвсем различна форма.
Има обаче държави, които претендират, че са най-старите, а тяхната история се корени в далечното минало.
Първите протодържавни образувания възникват на границата на 4-то и 3-то хилядолетие пр. Хр. (преди около 6 хиляди години) в Близкия изток и в долината на Нил – колективно този регион, превърнал се в люлка на цивилизацията като цяло и на селското стопанство в частност, се нарича Плодородният полумесец, въпреки че изследователите определят приблизителните му граници по различни начини.
Някои от най-старите образци за писменост са открити в Месопотамия (долината на реките Тигър и Ефрат) и шумерските градове-държави, съществували на тази територия, се считат за най-старите в света.
Този списък включва Урук, Ур, Киш, Шурупак и редица други.
Именно в Месопотамия през 4-то хилядолетие пр. Хр. са изградени първите напоителни канали. Това е родното място на революцията в напояването!
Именно напояването след това довежда до рязко увеличаване на населението.
Около 24 век пр. Хр. в Месопотамия възниква Акадското царство, което е най-голямата сила на своето време. Акадската държава възниква в резултат на агресивните кампании на Саргон Древния, който обединява земите на шумерите и източните семити (по-късно акадците) под свое управление, включително всички номи на Древна Месопотамия и редица съседни територии .
Акад достига най-голямото си могъщество при внука на Саргон, Нарам-Суен, но още в края на XXIII век пр. Хр. държавата запада и основната й територия попада под властта на планинските племена кути (гутеи).
През акадската епоха са положени основите на държавната система на следващите големи сили на Месопотамия – шумеро-акадското царство, Вавилония и Асирия.
Сред народите на Древния Близък изток Акад се смята за модел на държава, своеобразен модел на древна монархия.