Kopi Luwak (Копи Лувак) – кафе от екскременти

Уникалната история на кафето Luwak става обект на разгорещен дебат сред гурманите по света през 80-те години на миналия век

Когато статия от вносителя на кафе Muantanos се появи в списание National Geographic за невероятния начин да се направят кафените зърна по-вкусни и по-ароматни, някои читатели сметнаха написаното за екстравагантна измислица, безсрамна лъжа за привличане на вниманието към нов продукт, други бяха възмутени от опита за оскверняване на любимата им напитка.

И само няколко, водени от любопитство или търсене на нови усещания, решиха да опитат кафе, добито от екскременти.

През следващите години редиците на феновете на Luwak бяха активно попълнени, но никога не са били толкова много, колкото имат  Lavazza, Nescafe или Jacobs. Това не е продукт за масовия пазар, той е скъп и е в доста ограничени количества.

Лукс, роден от бедността

Остров Суматра е родното място на първия Лувак, въпреки че Ява, Бали, Сулавеси и всички острови от Малайския архипелаг могат да претендират за палмата на първенството. От 16-ти век до втората половина на 20-ти век Индонезия е холандска колония с данъци, които стават все по-високи от година на година. И колонизаторите събирали тези данъци, включително в еквивалент на кафе. Следователно всяко зърно кафе било особено ценно и набезите на желаещите да се насладят на зрелите плодове  животни се смятали за бедствие.

Luwak, musang или палмова куница – малко животно с размер на котка, с опашка със същата дължина като тялото и светли ивици на хитра муцунка, по-често от другите става причина за такива бедствия.

Зверче Luwak

През деня животното спи, а през нощта излиза, за да „закуси“: любимите деликатеси на luwak са узрели плодове от кафе и ферментирал палмов сок. След като яде плодове от кафе, нощният крадец маркира територията си с екскременти, които почти изцяло се състоят от семена – кафени зърна. И индонезийските островитяни били принудени да събират тези остатъци, да измиват зърната и да ги пекат, за да платят колониалните такси.

Колко бързо са решили да опитат самите зърна, останали от животинчето, не е известно. Но те очевидно не са го направили в търсене на нови усещания, а заради глътка ободряваща напитка, която им позволява да оцелеят, работят и изхранват семействата си. И тогава работниците били изненадани да открият, че кафето, извлечено от екскрементите на малкото зверче, е по-меко, по-ароматно и по-вкусно от обикновено.

Аборигените не споделили веднага новия си опит със завоевателите. Но когато колониалната ера приключва след Втората световна война и индустрията за кафе изживява трудни времена поради провал на реколтата, предприемчивите хора от Суматра представят този продукт на световния пазар.

Успехът надминава всички очаквания. А и приходите са повече от невероятни: една чашка кафе може да струва   десетки долари. Вярно е, че годишно могат да се получат само 250-270 килограма истински Kopi Luwak, което се обяснява със сезонността на производството и ограничения брой животни, участващи в производството му.

Характеристики на производството на кафе Kopi Luwak

Всъщност технологията за обработка на кафеените зърна не се различава много от традиционната:

  • берат се плодовете;
  • те се освобождават от костилката по сух начин – изсушаване на слънце или в специални машини, или мокро – триене на плодовете в агрегат и измиване на пулпата;
  • зърната се поставят във вани за 3-4 дни за ферментация;
  • измиват се и се подсушават.

И след това се пекат. А в случая с Копи Лувак това забавно животно извършва всички манипулации. Luwak замества персонала на селскостопанска ферма: той сам прибира реколтата, освобождава зърното от пулпата, ферментира със стомашни сокове и чревни ензими, разгражда протеини, в резултат на което напитката става още по-ароматна и вкусна без обичайната горчивина. Собствениците на кафеената плантация могат само да измият, подсушат и внимателно, за да не развалят ефекта, а после да изпекат зърната.

Високата цена на Kopi Luwak се обяснява и с факта, че мусангите не се размножават в плен, така че не могат да се държат във ферма през цялата година и да увеличават производството по желание. Индонезийските фермери ги хващат и ги държат в клетки в продължение на 3 месеца – времето, когато зърната на кафето узряват. И тогава ги пускат.

Luwak в плен изяжда около килограм плодове от кафе, като дневно отделя не повече от 60-70 грама зърна, което също обяснява ограниченото стратегическо предлагане.

Според световния пазар количеството на Kopi Luwak е не повече от 300 килограма годишно. Това е нищожно количество, като се има предвид колко пият любителите на напитката, повечето от които живеят във Великобритания, Хонконг и Япония.

kafe LuwakТърговската марка Kopi Luwak и кафеените зърна, обработени в тялото на мусанга, не са едно и също нещо. Експертите смятат, че марковото кафе съдържа само 5-10% истински зърна, ферментирали в стомаха на luwak, а останалото е само висококачествена индонезийска арабика.

Доставчиците на кафе го купуват от фермерите в почти готов за напитка вид – изпечено, а понякога и смляно. Следователно те може да нямат собствени преработвателни предприятия – достатъчен е цех за опаковане.

По материали на coffeefan.info и pink