В природата съществуват чудеса, нужни са само очи, с които да ги видим. Тя всячески ни подсказва как недостатъците или лошите условия не са предпоставка за неуспех – даже напротив.
Всеки е виждал поникнало растение, буквално от асфалта, където няма подходяща почва. Или дръвче, пораснало на покрива на изоставена сграда. Семенце, чиято жажда за живот е по-силна от условията, в които е попаднало и разбивайки всички стереотипи на своя род, е разгърнало своята красота и потенциал на най-неблагоприятното място за живот въпреки трудностите.
Това е само пример, който да последваме в живия живот. Не почвата е важна, а силата и волята, закодирани в „семенцето” на всеки от нас при раждането му. Не винаги семействата, в които се раждаме, са перфектни. Не винаги родителите са такива, от които имаме нужда, за да развием пълния си потенциал като деца. Не винаги условията са благоприятни, но това никога не трябва да е „патерица”, на която да се подпрем в опит да оправдаем собственото си нежелание за лично развитие и успех.
И все пак как да постъпим, когато родителите не са онези, за които сме мечтали? Как да се променим, когато още от детството си сме закърмени с грешни стереотипи на поведение, от които човек трудно се освобождава, дори когато е осъзнат?
Решението е лесно, но изисква постоянство и голяма воля за промяна. Запомнете: никога няма да можете да избягате от това, което сте, от това, което е заложено във вас самите при отглеждането ви, но винаги може да превърнете дефекта в ефект, само след като осъзнаете, кои са онези черти в характера ви, които не харесвате – унаследени и възпитани от родителите ви.
Приемете себе си такъв, какъвто сте – с целия спектър от положителни качества и недостатъци. Положителните подхранете, а за отрицателните полагайте грижи, чрез които да ги канализирате и промените с времето. Бъдете търпеливи. Всяка черта от характера, която ви дразни и дори ненавиждате, защото ви свързва с родител, който ви е наранил, има нужда от приемане.
Тази черта ще се проявява винаги, когато сте гневни, разстроени и подтиснати. В такива ситуации не е нужно да я потискате, напротив, осъзнайте я. Оприличете я. Дайте ѝ име. Свържете я с образа на онзи човек, от когото сте я наследили и проявете разбиране към себе си.
Не чувствайте вина, че приличате на този човек, но и не се оправдавайте с думите, че той ви е направил такъв. Просто приемете ситуацията и с времето, наблюдавайки реакциите си и свързвайки ги с определени хора, сами ще пожелаете промяната. А промяната се изразява в това малко по малко да изменяте тези негативни черти, пречупвайки ги през вашия светоглед и лична философия. За това ще ви помогне житейският опит, който ще натрупвате с годините и различните ситуации, от които ще извличате собствена философия за живота. След време дори ще сте способни да простите на своя родител за неприятните качества, с които ви е „дарил”.
Силата на човек не се изразява в това да мрази, да загърби, да мълчи с години на някого от обида. Това е лесният път. Път, който не води до никъде. Една задънена улица на обида, огорчение, тревожност и непрестанно терзание, борейки се с онази „тъмна част” от себе си, която потискате някъде дълбоко в душата си.
Силата се изразява в това да приемеш себе си такъв, какъвто си, да приемеш родителите си такива, каквито са, да простиш. Да простиш не винаги означава да останеш близък с някой въпреки някаква ситуация. А, прощавайки, за да запазиш дистанция с този човек, лишена от обвинения, омраза и терзания. Прощавайки, ти спираш да търсиш вината в него и търсиш промяната в себе си. Търсиш онази възможност да изкараш „демоните” от себе си „на светло” и на тази светлина да разбереш, че не са толкова страшни и можеш да ги преобразиш.
Силата не е в това да избягаш на края на света, грабнал само една раница, търсейки себе си на върха на безлюдна планина. Силата е в това, тук и сега в ежедневните борби с хората около нас, които предизвикват характерите ни, да успееш да намериш себе си в хаоса от чувства и емоции.
Каквито и да са родителите ти, както и да си възпитан, и какъвто и пример да си възприел волно или неволно от тях. Изборът, какъв да бъдеш ТИ, е лично твой.
Колкото и благоприятна да е една почва, ако в нея засадиш изгнило семенце, няма да поникне нищо. Но, ако семенцето е здраво, то ще има своя шанс да покълне, дори посадено върху скала.