Ивет Лолова е родена през 1970 г. През последните години е работила като редактор в онлайн медии и организатор на проекти в дигитална агенция „ABC Desing and Communication”. Сега работи в административния отдел на Учебен център „Елина”. Двигател и съорганизатор е на дългогодишната инициатива „Поетично кафене” на сайта Kafene.bg. Носител е на отличието „Рицар на книгата“ за 2016-а г. „Броеница на щастието”, изд. „Scalino”, 2017 e първата ѝ книга.
Ивет Лолова, „Броеница на щастието“, проза, изд.Scalino, 2017
Щастието е променлива величина. Под думичката „щастие“ всеки разбира и си представя различни неща. Влага собствен смисъл в нея. Всеизвестно е, че за пълноценен живот е необходима храна, дружески отношения с хората, интелектуални и духовни стимули.
И здраве.
Когато човек попадне в клопката на болестта и страданието, погледът му към света се променя. Начинът, по който възприема себе си и другите – също. В процеса на развитие на болестното състояние, той подлага на съмнение привички, вещи, ситуации, връзки. Това е болезнен, но необходим път, след извървяването на който човек се чувства по-леко, като прероден.
По такъв трънлив път на страх, болка и тъга вървят героите на Ивет Лолова в „Броеница на щастието“. Внезапната болест на малката Мила променя ежедневието на семейството. Ужасът на епилептичните пристъпи се редува с моменти на радост и спокойствие.
В тази книга има много сълзи – задавени, приглушени, преглътнати и явни. По думите на майката „големите житейски земетресения се посрещат с плач“(с.17), но този плач е освобождаващ и фин. Във Част II“Фрагменти“, емоцията следва двуделен ритъм: бедата се заменя с надежда; болката – със смях; задушаването – с очакване…
Героите се научават да не губят време за незначителни дейности, а оставят в себе си единствено щастието, което резонира с изострената им чувствителност на най-дълбоко ниво. Основоположникът на екзистенциализма Жан-Пол Сартр пише :“Изначално животът няма смисъл. Само ние можем да му придадем такъв и да създадем някакви ценности“.
Като начало Синята майка на Мила си обещава да не бездейства. Поставя си най-важната задача : да излекува детето си. С обич. Забранява на кошмарите да припарват до тях със собственоръчно изработена табелка, на която пише:“Забранено за кошмари!“
Синята майка се превръща в събирателен образ на всички тъжни майки по света, които са решени на всичко:
…Когато болестта се изпречи пред нас, ще я изпепелим с поглед, ще парираме ударите й, и ще я неутрализираме…(с.68)
„Супермени, сепермайки и супердеца“
В подобни ситуации, повечето хора изпадат в безплодни разсъждения за живота и смъртта; в интелектуална безпътица, търсейки отговори на въпросите: Защо на мен се случи? Как да реагирам в това положение? Какво ме очаква в бъдеще?
Ако човек се лиши от всичките си жизнени цели, се оказва в екзистенциална пустота и тревогата се настанява в душата му. Човешкият разум не търпи безделие, възприема го като наказание. Преживявайки отчаянието и покрусата, човек се сблъсква със собствената си смъртност и непоносимостта на факта, че личното му битие има край. Той се измъчва от натрапливи мисли за грешки, загуби, пропуснати възможности и неудачни решения. Страхът не е толкова от бъдещето, колкото от невъзможността то да бъде контролирано.
…непременно трябва да станем сутрин много рано, за да изпреварим съдбата преди да си е отворила очите…(с.82)
„Сутрин рано“
Най-важният миг е точно сега и точно тук:
…Миналото си замина. Рециклирахме го в сегашно щастливо време.(с.86)
„Довиждане и сбогом“
Героите в „Броеница на щастието“ не искат и не се затварят в отровните мисли за смисъла, който всъщност е един безкраен кръг от невротични преживявания, опасения за бъдещето и разочарования. Всичко това предизвиква извънмерна „Броеница на щастието“
Често то изобщо не прилича на такова, съпроводено от болести, травми, страдания и смърт. Но винаги си е нашето щастие, което няма да дадем на друг за нищо на света и ще си го изживеем всецяло.
Нели Лишковска