В миналото мъжете са носели перуки, за които са плащали големи суми и са били обичайни за богатата класа в Европа. Как и защо започнала тази тенденция?
Подобно на много истории от Средновековието, историята на перуките започва със сифилис. През 1850 г. жителите на Европа трябвало да се изправят пред пандемия от сифилис, която се разпространявала с невероятна скорост.
Без антибиотици жертвите се сблъсквали с тежки последствия като слепота, обриви, деменция, отворени рани и косопад. По онова време загубата на коса се е смятала за унизителен акт, а дългата коса е била популярен символ на статус. Когато брат му се разболява от сифилис, английският политик Самуел Пепис пише в дневника си:
„Ако брат ми оцелее, той няма да може да показва главата си публично и това ще бъде голям срам за мен“.
Така с появата на сифилиса започва да се развива бизнесът с перуки. Болните криели своите струпеи и плешиви глави с перуки, направени от човешка коса, но също и от конски и кози косми. Прахове с аромат на лавандула и портокал са били използвани за премахване на неприятните миризми, което е породило термина „напудрени перуки“.
По това време, въпреки че видни благородници носели перуки, те не били толкова популярни. Това се променя, когато кралят на Франция започва да губи косата си през 1655 г. Френският крал Луи XIV е само на 14 години, когато косата му оредява. Притеснен, че това ще го опетни, той осигурил цели 48 перуки, за да спаси репутацията си.
Така носенето на перука се превърна в истинска тенденция. Най-обикновената струвала 25 шилинга, което е седмичната заплата на гражданин от средната класа, а за по-сложните перуки се плащали дори до 800 шилинга. Но тази тенденция отмира в края на 18 век, започвайки с периода на Френската революция.