Тимъти Декстър е роден на 22 януари 1747 г. в Маделин, Масачузетс. Първоначално работи като фермер, а след това става чирак на кожухари.
Когато е на двайсет, той взема всичките си спестявания, които възлизат само на девет долара, и се премества в развития град Нюбърипорт, където среща и се жени за 31-годишната богата вдовица Елизабет Фротингам.
Декстър се представя за брилянтен бизнесмен. Харчейки парите на жена си, той прави това, което правят и другите бизнесмени – купува акции.
Без да разбира кои акции да купи, той просто купува евтини. Цената им някак се покачва и Декстър ги продава с добра печалба за себе си.
Конкурентите се подигравали на полуграмотния Декстър и се забавлявали, давайки му безсмислени съвети.
Един търговец казал на Декстър, че на островите Западни Индии, където колонизацията е в разгара си, се нуждаят от тигани, ръкавици и библии.
Без да знае, че на тези острови е много горещо, Декстър послушал съвета и купил повече от 40 000 тигана, 40 000 чифта ръкавици и 40 000 библии и ги изпратил там с кораб. И чакал късметът да му се усмихне.
Декстър извадил невероятен късмет, защото когато неговият товар пристигнал в Западните Индии, там се зараждало религиозно движение и Библиите му били изкупени със 100% печалба. Той имал още по-голям късмет, когато руските търговски кораби пристигнали в пристанищата на Западна Индия и наредили на своите агенти незабавно да изкупят и последния чифт ръкавици.
Тиганите лежали в склада, докато един изобретателен фермер не открил, че могат да бъдат превърнати в перфектни скимери за прехвърляне на риба в аквариуми. Така че всички тигани били продадени с печалба.
Тези невероятни сделки донесли на Декстър състояние от $150 000, което го направило невероятно богат.
Други търговци в града завидели на късмета на Декстър и решили да го фалират, убеждавайки го да инвестира всичките си пари във въглища и след това да ги изпрати в Англия в град Нюкасъл.
Неопитният Декстър не знаел, че Нюкасъл е центърът на въгледобивната индустрия в Англия. Затова той наел десетки кораби, напълнил ги с меки въглища от Вирджиния и изпратил товара в Англия.
Но вместо да стане за смях на всички, Декстър отново извадил късмет: поради продължителна стачка в Нюкасъл мините не работели и имало липса на въглища. Когато корабите на Декстър пристигнали, неговите въглища били продадени за огромни суми пари, което го направило двойно по-богат.
С възрастта Декстър става все по-ексцентричен. Съпругата му Елизабет постоянно му се карала заради глупостта му. Вместо да се кара с нея, Декстър се престорил, че тя е умряла и не е нищо повече от призрак в имението му. Когато идвали посетители, Декстър я посочвал и казвал: „Това е г-жа Декстър, призракът, който някога беше моя съпруга.“
Кулминацията на ексцентричностите на Декстър настъпва, когато той решава да публикува мемоарите си под заглавието „Глупости за мъдреци или чистата истина в груба рокля“.
Книгата от началото до края била едно-единствено дълго несвързано изречение без никакви препинателни знаци. Декстър поръчва хиляди копия от книгата му да бъдат отпечатани и доставени в различни градове. Книгата се разпродава с гръм и трясък.
По-късно пуска друго издание на книгата, което съдържа само препинателни знаци, които читателят бил насърчаван да вмъкне в предишната книга по свой вкус.
Та така за късмета 🙂
Снимка: Pixabay