Сред не много добри хора…
В древна Гърция имало такъв обичай: На главния площад, агората, публично разбивали глинени амфори. В изобилие, така че да има достатъчно фрагменти за всички.
А после гражданите надрасквали името на човека, когото искали да изгонят от Атина с игли върху парчетата. Ако се събирали 6000 фрагмента с едно име, добре дошли в изгнание.
Парчетата се наричали „остракони„. Оттук идва изразът „остракизирам“.
Така гонели разни тирани и крадливи сенатори. И просто лоши хора. Злодеи, чиято вина не е доказана, но е известна на всички.
Имало и един много добър командир и политик Аристид. Разказвали се легенди за него, бил толкова справедлив и смел. Така го наричали - Справедливия Аристид. Просто пример за отдаденост и честност!
Този Аристид вървял през агората и срещнал неграмотен човек с парче за гласуване. И този неграмотен минувач помолил Аристид да надраска име върху парчето. Името на този, който трябвало да бъде изгонен от Атина.
Как мислите, чие име поискал да му надраска този гражданин? Разбира се, Аристид!
И на учудения въпрос на командира: какво ви е направил справедливият Аристид? – гражданинът отговорил, че е ужасно уморен. Вече няма сили да слуша за справедливостта на Аристид от всеки ъгъл, така да се каже.
Уморих се да слушам за достойнствата му. Нека го изгонят възможно най-бързо, писна ми от него.
Само си представете гневните думи на мъжа.
Аристид бил честен и справедлив. И надраскал името си. Добавяйки, че все още могат да помнят неговата честност и справедливост …
Виждате ли, добрите, честните и справедливите хора не са много обичани. На техния фон останалите изглеждат някак си обидно и нелепо. Не толкова справедливи и смели.
И ви омръзва да слушате за добрите дела и качества на друг човек. И всички се опитват да прогонят добрия, справедлив човек, за да не се сравняват с него. И просто – омръзнал е на всички, и това е всичко.
Така напускат добри съпрузи, напускат честни и добри съпруги, предават истински приятели и уволняват най-честния и трудолюбив служител. Отървават се от най-добрия член на екипа. От справедлив лидер. Това е „принципът на Аристид“.
Винаги се изненадвате, разбира се. Но да си твърде добър е неизгодно и опасно. Особено – сред не много добри хора …
©️ Анна Кирянова
Илюстрация: „Аристид, осъден на остракизъм“, Чарлз Брокас, 1806 г.