Историята познава много мистерии, за които и до днес няма никакво логическо и научно обяснение. Става дума за събития, които започват внезапно и също така внезапно приключват.
Смешната треска
Три ученички в Танганайка започнали да се смеят и повече не могли да спрат. Скоро този смях обхваща още 95 ученички. Епидемията се оказва съвсем не шега , а училището било затворено два месеца. Случката е от 1962 г.
Този епидемичен смях се сменял с ридания, придружен от пристъпи на страх, а в някои случаи, с изблици на агресия. Тези симптоми бързо се разпространяват в училището (вероятно чрез контакт със заразено лице), и продължавали от няколко часа до 16 дни.
Училището е закрито през март, когато броят на заразените стига 95 от общо 159 ученици. След 10 дни избухва ново огнище – в едно от съседните села. Няколко момичета от затвореното училище живеели в това село и очевидно донесли инфекцията у дома. В резултат на това от април до май в селото жертви на тази загадъчна епидемия станали 217 души.
Всички жертви са били доказано психично здрави хора. Те нямали нито температура, нито треска, а в кръвта им не е намерено нещо необичайно. Теориите за въздействието на психоактивни гъби при отсъствието на други симптоми не са се оправдали. Загадката и до днес остава нерешена.
Дромомания или патологичен туризъм
Повечето от нас от време на време обичат да сменят обстановката. Но има и такива, които веднъж започнали, вече не са в състояние да се върнат към уседнал начин на живот. Епидемията от дромомания или неконтролируемо желание да сменят населени места обхваща Франция през периода 1886–1909 г.
Човекът, който е служил като модел за европейската медицина е шлосерът от Бордо на име Жан-Албер Дада. През 1886 г. след като той се завърнал от наистина епичното си пътешествие, бил откаран в болницата Saint Andre. Мъжът бил, разбира се, изтощен до крайност, но това не било чак толкова лошо – той не можел да си спомни къде е бил и какво е правил.
Лекарите успели да пресъздадат късче по късче неговата история и да я опишат в медицинско списание, наричайки я „Безумният пътешественик“. Оказало се, че страстното желание да пътува се появява у Дада през 1881 г., когато някъде в южната част на Белгия напуска френската армия, и се мести първо в Прага, след това в Берлин, а след това от Източна Прусия стига до Москва. Дада е бил арестуван в Москва (заради убийството на Александър II) и депортиран в Турция. В Цариград го приемат във френското консулство и го изпращат до Виена, където той отново си намерил работа.
Скоро след като историята му става известна на обществеността, се появяват последователи на Дада, най-малкото се знае за още няколко случая на дромомания във Франция по това време. Няма съобщения за много случаи на болестта, но за сметка на това за явлението в медицинската общност има толкова много отзиви, че навежда на мисълта за епидемия. Тя постепенно утихва около 1909 г.