Ержебет (това е нейното унгарско име) е родена на 7 август 1560 г. в много знатно унгарско семейство.
Майка ѝ е сестра на полския крал Стефан Батори, а баща ѝ е брат на трансилвански войвода. Семейната легенда разказва, че през 900-та година основателят на нейното семейство победил дракон, за което получил прозвището Bator – „смел“ на унгарски.
Още на 10-годишна възраст родителите на Батори я сгодяват за Ференц Надасди, син на унгарския барон Тамаш Надасди. Разбира се, не ставало дума за някаква любов, това бил просто политически съюз. Сватбата се състояла пет години по-късно, когато Елизабет навършва 15. Над 4500 души присъствали на тържеството. Всички са изключително представители на „синята кръв“: благородници и членове на кралските домове. Като сватбен подарък от годеника си Батори получава замъка Чахтицки в подножието на Малките Карпати. Именно в него, според слуховете, Елизабет е извършила престъпните си действия.
Елизабет Батори била смятана за една от най-красивите жени на своето време. Нищо чудно, че била обсебена от външния си вид и се стараела да поддържа красотата си както може.
Според легендата, графинята забелязала животворната сила на кръвта, когато веднъж ударила прислужницата си твърде силно. Кръвта на момичето полепнала върху лицето на Батори и на нея ѝ се сторило, че кожата на това място станала по-светла и гладка. Това вдъхновило графинята да започне да си прави маски и компреси от кръвта на млади прислужници. Отначало момичетата се съгласявали да си пускат кръв доброволно: Батори им обещавала награди и индулгенции. Но всеки следващ път Елизабет се нуждаела от все повече и повече кръв и слугите започнали да умират от загуба на кръв.
Съучастниците на Батори започнали да примамват в замъка сираци и тези, които пристигали в Карпатите отдалеч, така че роднините на мъртвите да не могат веднага да забележат загубата им. Обичайните маски за графинята вече не били достатъчни. Тя започнала да се къпе във вани, пълни с кръв. Слугите измъчвали отвлечените момичета с шипове, за да съберат колкото се може повече кръв. И дори използвали „желязната дева“ – шкаф, натъпкан с остри шипове отвътре. Жертвата била поставяна вътре и бавно умирала от загуба на кръв.
А тръбичките в дъното на килера отвеждали събраната кръв право към банята на графинята. Жестокостта на Батори нямала граници: тя намушквала слугите с ножици, забивала игли под ноктите им и изрязвала плътта им. Според слуховете, на един празник тя убила всички присъстващи дами, а след това се къпала в кръвта им.
Лудостта на Елизабет продължавала да расте. Графинята решила, че обикновената кръв вече не ѝ действа. Затова тя станала по-селективна в жертвите си. Отначало започнала да избира само девици, вярвайки, че невинността и чистотата на момичетата ще дадат най-добър ефект. А после поискала кръв на аристократи, за да съответства на себе си.
Суетата обаче я убила. Изчезването на знатни лица вече не можело да бъде скрито и оплакванията срещу Батори достигат до крал Матиас II. Той не можел да си затвори очите за делата на Елизабет, затова връчил на един от чиновниците- Дьорд Турзо – заповед да разследва случая с „Кървавата графиня”.
Турзо разпитал повече от 300 свидетели и бързо намерил необходимите доказателства за вината на Елизабет. Освен това съучастниците на графинята признават и за изтезания и на 29 декември 1610 г. Елизабет Батори е арестувана.
Смята се, че графинята е убила над 600 души. Но било възможно да се докаже нейното участие само в 80 смъртни случая. Кралят искал да екзекутира Батори, но влиятелни роднини се застъпили за нея.
Затова графинята била зазидана в собствената си спалня. Храна и вода й подавали през дупка в стената. Елизабет обаче не живяла дълго в този режим: тя умира две години и половина след процеса, на 21 август 1614 г.
А образът на Батори е споменаван многократно в редица игри: например тя се появява в Castlevania Bloodlines; в Bloodrayne един от шефовете твърди, че е неин потомък; Скарлет от Mortal Kombat нарича Батори героинята на детството си.