На гробището в Спитак, Армения, сред стотиците гробове с една и съща дата на смъртта – 7 декември 1988 г. – има един без кръст, звезда или снимка.
На паметника има само име: Жужа.
По време на ужасното земетресение, отнело живота на 25 000 души, Жужа, обикновена бездомничка, прави невъзможното. Тя спаси едногодишно момиченце, което се озовава под развалините заедно с нея. В продължение на четири дни кучето топли бебето с тялото си.
Когато спасителите организират минути мълчание, за да чуят живи хора под купчина камъни и пясък, Жужа лае. Но животните не са приоритет, хората са по-важни… И тогава Жужа прави нещо, което не беше правила – леко ухапва детето.
Момиченцето започнало да плаче и благодарение на това и двете – плачещо бебе и отслабнало куче, били извадени изпод развалините.
Жужа живя в семейството на Лала Сарян още 12 години. И когато тя почина, роднините на Лала я погребаха на гробището Спитак сред други човешки гробове… Не е по правилата, но е по заслуги.
* Арменското земетресение става в 11:41 местно време на 7 декември 1988. Земетресението е с магнитуд 7,2, а епицентърът му е близо до град Спитак в Армения, тогава част от Съветския съюз.
Град Спитак е почти напълно разрушен, като щети има и в градовете Ленинакан (Гюмри) и Кировакан (Ванадзор), както и в селата в региона. Общият брой на жертвите е около 25 000 души.
Земетресението нанася тежки поражения, като са разрушени много училища и болници. Това, заедно с ниските зимни температури и неадекватната реакция на администрацията, затруднява хуманитарните и възстановителни работи непосредствено след земетресението.
Арменското земетресение се превръща в един от символичните моменти на либерализацията в Съветския съюз, като става първото бедствие, при което съветското правителство допуска чужди спасителни и хуманитарни екипи да се включат във възстановителните работи.