Когато се откажем от нещо или от някого, това няма нищо общо със слабостта. Напротив, това показва вътрешната ни сила, характера ни. Отказваме се и обръщаме гръб, не защото искаме да докажем на някого колко сме стойностни, а защото най-после ние самите сме осъзнали своята стойност. Това е свързано с приемането на собствената ни роля в живота и желанието да отхвърлим всичко негативно (идеи, навици, хора..), което ни вреди и дърпа назад.
Съществуват няколко доказани истини, върху които да помислим, преди да се откажем от нещо.
1. Миналото може да унищожи настоящето ни, ако му позволим. Можем да прекараме дни, седмици и месеци, седейки сами с натежало сърце между четири стени, анализирайки ситуации, които са минали, за да се опитаме да залепим парченцата и да си представим какво евентуално би могло или не би могло да се случи. Или просто да оставим всичко, защото е безвъзвратно и да погледнем напред към новия ден.
2. Не всички и всичко в живота ни е нужно да остане до края. Случват се събития, които не желаем, но е необходимо да приемем. Събития, които не искаме и не разбираме, но трябва да приемем. Хора, без които си мислим, че не можем да живеем, но е нужно да ги пуснем на свобода. Някои личности и обстоятелства влизат и излизат от живота ни, за да ни направят по-силни – тези които трябва да бъдем. Смисълът е в това, че без тях развитието ни като личности е невъзможно.
3. Щастието не е липса на проблеми, а способността да се справяме с тях. Винаги трябва да гледаме към това, което имаме, а не към това, което сме изгубили. И мислим какво да направим с притежаваното от нас сега.
4. Понякога просто трябва да дадем възможно най-доброто от себе си и да се оставим на всичко останало.
5. В живота си контролираме и можем да променим само един единствен човек и това сме ние самите. Има само един път към щастието и той е да спрем да се тревожим за всичко, което е извън обсега на контрола ни.
6. Необходимо е да приемем, че това, което е правилно за нас, може да е погрешно за другите. И обратно. Трябва да мислим за себе си и да предоставим на останалите възможността и те да мислят за тях самите.
7. Някои хора няма да могат да ни приемат такива, каквито сме. Винаги обаче трябва да останем верни на себе си. Дори с риск да предизвикваме иронични усмивки. Можем да бъдем дори най-красивата, вкусна и червена ягода и пак ще има хора, които не обичат ягоди или са алергични към тях.
8. Истинските връзки се изграждат само върху стопроцентната истина. Когато има разрив в едно общуване, винаги трябва да последва „големият“ разговор.
9. Светът се върти и се променя, когато и ние сме комбинативни и се променяме. Нужно е истински да виждаме това, което гледаме. Ние сме там, където мислите, възприятията и действията ни от миналото са ни отвели. Утре ще бъдем там, където новите ще ни отведат. Ако искаме да променим живота си, първо трябва да променим гледната си точка.
10. Можем да вземаме решения и да действаме или можем да мрънкаме и се оправдаваме. Животът е дълго упражнение по креативно мислене и разрешаване на проблеми. Грешката не е провал, докато не се откажем да я променим и не я повтаряме.
11. Обикновено са необходими само няколко кофти забележки, за да унищожат мечтата на един човек. Не е нужно да убиваме мечтите на хората с отрицателни думи и негативизъм, и не трябва да подкрепяме тези, които го правят.
12. Понякога да обърнем гръб и да си тръгнем е единственият начин да победим. Никога не е необходимо да си губим времето, опитвайки се да обясняваме/оправдаваме за постъпките си пред хора, които определено не ни разбират. Трябва да показваме интелигентността си с постъпки, не с обяснения.