Всеки от нас познава човек, който е убеден, че всичко което мисли и казва, е велико. Именно този човек най-вероятно е мегаломан. Мегаломаните обикновено подценяват другите, защото мислят, че ги превъзхождат във всичко.
Независимо, че доста често срещаме хора, които се възхищават от себе си и живеят с убеждението, че са най-добрите, не е лесно да ги окачествим именно като мегаломани. Високата самооценка, подценяването постиженията на другите и тяхната личност, би могло да е знак за нарцисизъм.
Какво точно е мегаломанията?
Тя е психологическо състояние, характеризиращо се с нарцистично разстройство на личността. За да се определи обаче дали човек е мегаломан, психолозите наблягат да се обърне внимание на това, дали човек има заблуждаващи идеи, илюзии за сила, значимост и могъщество и дали вярва, че е най-добрият.
Исторически личности като Наполеон Бонапарт, Хитлер, Сталин са примери за хора с мегаломански и нарцистични черти. Именно тези черти са движещата мотивираща сила, която ги кара да преследват и постигат целите си. Ако се разгледа и анализира по-внимателно поведението на тези лидери, ще разберем, че всички те са вярвали че са единствени в света, можещи да спасят страните си, както и да завладеят други страни.
Мегаломаните вярват, че единствено те са способни да извършат нещо, че никой друг не може да го направи. Макар да демонстрират сила и умопомрачително самочувствие, в действителност те са неуверени и несигурни в себе си хора – комплексари.
Някои отличителни черти на мегаломаните:
- вярват, уверени са, че превъзхождат другите във всичко;
- чувстват се недосегаеми и непобедими, способни да разрешат всеки проблем;
- манипулативни са и винаги успяват да заемат позиции, разполагащи с власт;
- изпитват чувство за всемогъщество;
- не приемат и не признават грешките си и разбира се, никога не се учат от тях;
- имат нереалистичен и идеализиран образ за себе си;
- суетни и силно егоцентрични са.
Каква е действителната същност на мегаломана?
Мегаломаните отказват да приемат и осъзнаят, че всъщност са плахи, комплексирани и търсещи обич хора. Именно затова като защитен механизъм те си служат с обиди и грубост, за да наложат фалшивото си всемогъщество.
Заради страха си да ги определят като по-нисши от другите, те се подиграват на всеки, който ги застрашава, склонни и способни са да навредят на тези, които накърняват егото им.
Преувеличавайки своите способности и драматизиращи постиженията си, мегаломаните всъщност показват ниското си самочувствие и слабата си способност да се изправят пред разочарованията и провалите.
Арогантността им може да ги кара да се чувстват самотни, отхвърлени и неразбрани от хората, които просто не ги приемат. Те дори се отчуждават и изолират. Чувството им за превъзходство ги кара да странят от всички, които смятат за по-нисши.
Самотата им води до емоционална празнота, способна да навреди на благополучието им.