Известно е, че неандерталците и съвременните хора са произлезли от един и същи еволюционен клон.
Нашият геном е сходена на 99,7%. Преди около 600 хиляди години нашите предци са се разделили на две части. Онези, които по-късно стават известни като Homo neanderthalensis, тръгват да изследват Евразия. Homo sapiens остават в Африка няколкостотин хилядолетия.
Тогава обаче сапиенсите, следвайки своите братовчеди, също се насочват към другия континент. Сега археолози и антрополози проучват как тези два вида са съжителствали на едни и същи територии, пише порталът Express.
Както неандерталците, така и сапиенсите са били опитни ловци, добри бойци и имали добри организационни умения. Въпреки това, поради структурните особености на тялото, предците на съвременните хора били по-плодовити. Това е една от причините да направят изселване от Африка – в търсене на ресурси за храна.
По това време обаче неандерталците са окупирали най-богатите територии на Евразия и това води до дълъг период на съперничество между двата вида. В същото време, поради приликите между геномите на хората и неандерталците, учените стигат до извода, че нашите роднини са имали същите инстинкти да защитават своите територии като нас.
Никълас Лонгрич, старши преподавател по еволюционна биология и палеонтология в университета в Бат, смята, че борбата за господство в Евразия е продължила повече от 100 000 години.
„Най-доброто доказателство, че неандерталците не само са воювали, но и са успели във войната е, че не са били победени веднага. Вместо това в продължение на около 100 000 години неандерталците се съпротивляват на експанзията на съвременните хора “, казва ученият.
Той също така отбелязва, че въз основа на всичко, което изследователите знаят за навиците на съвременните хора, едва ли може да се очаква, че след като са срещнали съперници в огромни територии, богати на плячка, хората ще им позволят да останат наблизо. Една от причините сапиенсите да се стремят да унищожат неандерталците може да бъде и демографският фактор.
„Нарастването на населението неизбежно принуждава хората да заграбват повече земя, за да осигурят достатъчно територия за лов и търсене на храна за потомството си“, добавя палеонтологът.
Но това, че борбата е продължила толкова дълго, доказва, че неандерталците са били не по-малко сръчни, умели и смели воини от нашия вид. По въоръжение, тактика, стратегия, хората и неандерталците били приблизително равни.
Но в един момент настъпва обрат в тази война. Какво е причинило това не е известно със сигурност. Един от вероятните фактори учените смятат изобретяването на далекобойни оръжия.
„Може би изобретяването на далекобойни оръжия – лъкове, копиехвъргачки, хвърлящи се бухалки е позволило на по-грациозния Хомо сапиенс да победи набитите неандерталци отдалеч. Използвайки тактика удари и бягай“, пояснява Никълъс Лонгрич.
Друга причина може да е изобретателността на сапиенсите, която им позволява да получат повече плячка с по-малко усилия. И затова мъжете са се хранили по-добре, като са имали повече сили за дълги битки. В допълнение, по-обилната и задоволителна храна повишава степента на оцеляване на децата и следователно дава числено превъзходство на сапиенс.
Ученият също така подчертава, че ако неандерталците са били пацифисти, както са склонни да вярват някои изследователи, войната е щяла да приключи много по-бързо. Вероятно sapiens в даден момент са успели да станат по-квалифицирани воини от своите роднини. Това била причината съвременните хора да завладеят планетата.