Или поне така смятат експертите по изкуствен интелект
Според експерт по изкуствен интелект виртуалните деца, които могат да играят с вас, да ви прегръщат и дори да изглеждат като вас, биха могли да помогнат в борбата с пренаселеността.
В своята книга Катриона Кембъл, един от водещите експерти по изкуствен интелект в Обединеното кралство, прогнозира, че „компютърните деца“ ще станат нещо обичайно след 50 години, тъй като страховете от пренаселеността ще насърчат обществото да има дигитални бебета.
Тя казва, че те ще съществуват само в завладяващия дигитален свят, известен като „метавселената“, и няма да струват почти нищо, тъй като ще изискват минимални ресурси. Те ще бъдат достъпни чрез технология за виртуална реалност, така че потребителят да се чувства така, сякаш е лице в лице с дете.
„Виртуалните деца може да изглеждат като огромен скок в технологиите“, пише тя, „но в рамките на 50 години технологията ще напредне толкова много, че децата, съществуващи в метавселената, ще бъдат неразличими от децата в реалния свят.“
„С развитието на метавселената виждам как виртуалните деца се превръщат в общоприета и напълно приета част от обществото в голяма част от развития свят.“
Метавселената е завладяващ дигитален свят. Кембъл предполага, че високотехнологичните ръкавици, които могат да осигурят тактилна обратна връзка, могат да възпроизведат физическите усещания от гушкане, хранене и игра с тяхното потомство.
Кембъл цитира широко разпространената загриженост за екологичните щети, свързани с увеличаването на световното население, което наближава осем милиарда. Проучване на YouGov от 2020 г. за това защо двойките избират да нямат деца установи, че близо 10 процента остават без деца поради проблеми с пренаселеността, докато други 10 процента избират да не създадат семейство поради разходите за отглеждане на дете.
Сега много учени вярват, че намаляването на раждаемостта ще доведе до намаляване на световното население през втората половина на века. Някои твърдят, че технологичният прогрес ще осигури по-малко въздействие върху околната среда за следващото поколение от нашето.
Кембъл обаче твърди, че потребителите ще бъдат привлечени от екологични дигитални деца. Говорейки за виртуални домашни любимци, създадени в Япония и превърнали се в мания сред западните деца в края на 90-те и началото на 2000-те, тя каза:
„Въз основа на факта, че има търсене за него и мисля, че ще има, децата с изкуствен интелект ще станат широко достъпни срещу сравнително малка месечна такса.“
„Не се заблуждавайте, че това развитие, ако се случи, ще промени играта в технологиите, което, ако се управлява правилно, може да ни помогне да разрешим някои от най-належащите проблеми днес, включително пренаселеността.“
Кембъл казва още, че благодарение на компютърната графика и усъвършенстваното машинно обучение, дигиталните деца ще имат фотореалистични лица и тела и ще могат да разпознават и отговарят на родителите си с проследяване на лица и анализ на глас.
Те ще могат да говорят и да имитират емоционални реакции, включително бърборене на бебе, бебешки кикот или реч на тийнейджър. Техните родители ще могат да взаимодействат с тях в цифрови среди по техен избор, като хол, парк или басейн. Те също така ще могат да избират колко бързо да растат дигиталните им деца, ако изобщо растат.