Приказките са едни от малкото художествени произведения, можещи да ни съпътстват през целия ни живот. Когато станем възрастни, осъзнаваме, че най-стойностният, хубав и безгрижен период от съществуването ни – детството – безвъзвратно е отминал. Затова много от нас още обичат да прелистват страниците на вълшебните книжки, да гледат анимационни филми или слушат детски песнички. В тях освен бягство от действителността и вълшебства, се крие и дълбок смисъл. Ето нашите предложения за размисъл.
~“ Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“
~ „ Думите само ни пречат да се разбираме помежду си.“
~ “ Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна. “( „ Малкият принц “ Антоан дьо Сент -Екзюпери )
~ „Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека.“ („Карлсон, който живее на покрива“, Астрид Линдгрен)
~ „ Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща… Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам! “
~ „Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб. “
~ „ Прасчо пита Мечо Пух:
– Пух, какво е любовта?
– Това, което означава всичко за теб – отговори Пух.
– А до края ли продължава? – попита Прасчо.
– Не – отвърна Пух, – продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!
– И значи тя е по-велика от всичко? – попита пак замислен Прасчо.
– Не Прасчо, пак не разбра – ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!!! “
~ „- Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
– Така имат възможност да станат по-добри!“
(„Мечо Пух“, Алън Милн)
~ „ Ние живеем, за да правим добро на другите хора. Аз например, живея само заради това. А другите хора, интересно те за какво живеят.“
~ „- Но, Пипи – каза Томи, – можеш ли да свириш на пиано?
– Откъде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала – отвърна Пипи. – А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения.“
~ „То наистина не си заслужава – каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общ доход.
– Пък и не умеят да си играят – отбеляза Аника. – Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
– Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. – Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат”.
(„Пипи Дългото Чорапче“, Астрид Линдгрен)
~ „Няма значение кой си и как изглеждаш, ако има някой, който да те обича истински.“
(„Вещиците“, Роалд Дал)
~„ – Човек не може да вярва в невъзможни неща.
– Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно, каза Царицата.“
~ „ Ако някои хора не се месеха в работите на другите, земята щеше да се върти доста по-бързо!”
~ „Утре никога не е днес. Нима може да се събудиш сутрин и да кажеш: „Е, най-сетне е утре!”?”
~ „Не мога да се върна във вчера, защото тогава бях друг човек!”
(„Алиса в огледалния свят“, Луис Карол)
