„Когато не живееш така както мислиш, в крайна сметка мислиш както живееш“. – Габриел Марсел
Ако в живота си постоянно се съобразяваме какво казваме, с риск да не нараним някой, рискуваме да загубим себе си и да създаваме крехки и повърхностни взаимоотношения, в които не сме автентични, а сме „ вербално коректни “. Резултатите от това са ужасни, както за другите, така и за самите нас.
Разбира се, не трябвa да използваме искреността, за да нараняваме другите и да не работим върху нашата асертивност (налагаш или отстояващ мнението си). Трябва да се научим да сме селективни, кога, къде и по какъв начин можем да кажем това, което мислим, за нашето лично добро и това на взаимоотношенията ни с другите.
Това да казваме каквото чувстваме и мислим ни прави по-добри хора!?
Насърчава автентичността ни. Имаме интуиция за фалша и лъжата. По начина, по който забелязваме, когато някой „ играе “ или крие нещо от нас, така усещаме и кога е искрен и автентичен. Да сме последователни, да казваме, това което мислим и чувстваме и да действаме в съответствие, е форма на себеизразяване, която всички оценяват положително, защото тя вдъхва доверие. Автентичността освен това ни спестява вътрешните конфликти, давайки ни повече енергия, за да израстваме като хора в положителна насока.
Ангажираност. Когато някой не е от най – близките ни познати, ние преВключваме на социалното си поведение, което сме си създали. Това ни поведение, уж ни позволява да укрепиме отношенията помежду си, но по-скоро ни дистанцира. Казвайки това, което мислим, в повечето случаи е начин да покажем, че ни е рижа и се отказваме от социалната си маска. Ако другият също е честен, той би трябвaло да оцени жеста.
Заздравява отношенията. Когато човек показва своят автентичност, тогава се изграждат отношения основани на взаимно уважение, доверие и тези отношения са много по-стабилни. Ако знаем, че другият е честен и откровен с нас, винаги ще ни каже какво мисли, ще му се доверим и ще премахнем защитните си бариери. Този тип доверие укрепва връзката. Така другият ще може да ни изследва и опознае много по-добре.
Зрялост. Изисква се значително повече смелост да кажем това, което чувстваме и мислим, отколкото да излъжем. Ако знаем и можем да изразяваме мнението си и показваме емоциите си, макар и тактично, но и твърдо, това е признак на зрялост. Не нараняващата честност е „свръхсила“, която ни превръща в специални хора — такива, които другите искат до себе си.
Освобождава емоционалния заряд. Прикриването на чувствата води до натрупване на изключително много „емоционални излишъци“. Потиснатите емоции ни карат да избухваме по най-кофтия начин, всяка дори незначителна ситуация може да се превърне в капката, която прелива чашата. Казвайки нещата, когато и както ги чувстваме, помага да се освободим от негативните емоции, за да не натрупваме гняв и негативизъм към другите.
Премахва когнитивния товар. Откровените лъжи и скалъпените истории добавят огромен товар, тъй като е необходимо да помним алтернативната реалност, която сме създали. В по – дългосрочен план това би ни струвало ужасно много що се касае по отношение на напрежението и стреса. Ако си честен и откровен, винаги казваш истината, не ти е необходимо да помниш нищо. Когато сме последователни и честни, това ни освобождава от бремето и от необходимостта да помним лъжите.
Спестява проблемите. Стабилните огради правят добри съседи, една доста популярна поговорка. Казвайки това, което мислим, ние определяме къде стоят границите ни и ни помага да избегнем излишните проблеми, причинени от недоразумения.
Самоприемане. „Ако не можете да кажете истината за себе си, не можете да я разпознаете у другите“ – Вирджиния Улф. За да сме последователни трябва в дълбочина да се самопознаваме. Необходимо е да познаваме нашите собствените възгледи, идеи и ценности, както и емоциите си. Ще сме автентични, само и единствено когато познаваме и приемаме себе си. От съществено значение е да знаем, че нашето мнение не е общата истина, така няма да развием властно и авторитарно поведение, което, вместо да ни сближава с другите, ни дистанцира.
По-високо самочувствие. Много често лъжем, защото според нас лъжата е много по-удобна от истината. Страхуваме се от това, което другите мислят за нас, ако се изразяваме автентично и, за да запазим този измислен образ, избираме най-простия път. Честността ни помага да не се страхуваме от това, което другите мислят и укрепва нашето самочувствие.
Честността, поражда честност. Казвайки това, което мислим и чувстваме, често има същия ефект, тъй като насърчава хората около нас от своя страна да казват каквото мислят. Много хора реагират, оглеждайки се в огледалото, което им показваме, подхождайки към тях с лъжи и полуистини, те са склонни да правят същото. Ако сме честни, много по-вероятно е и другите да се чувстват комфортно с нас и да ни казват какво мислят.
„Да бъдеш честен, може да не ти донесе много приятели, но ще ти донесе правилните“ – Джон Ленън.