Досега няма убедителни доказателства за реалността на това митично създание, което според легендите и разказите на очевидци живее в района на Алпите.
Много криптозоолози обаче са сигурни, че татзелвурм (както се нарича това малко чудовище) не е измислица на местните жители, а животно, неизвестно на науката, което все още не е открито.
Ухапването на татзелвурм е изключително отровно. При нападение издава странни звуци, наподобяващи пръхтене или подсвиркване.
Алпийският дракон
Изглежда, че в гъсто населена Европа не може да има място за мистериозно животно, все още неизвестно на науката. Въпреки това, все още има един такъв мистериозен звяр, те го наричат татзелвурм (от немски Tatze – лапа и Wurm – червей). Според името това е вид червей с лапи, въпреки че в местните легенди мистериозното същество често се нарича дракон.
Според повечето свидетели татзелвурм има дебело цилиндрично тяло със светъл цвят, четирипръсти лапи с нокти и широка уста с остри зъби, две огромни сферични очи. На дължина животното достига 2 метра, практически няма шия, а муцуната донякъде напомня на котка. Вярно, някои казват, че главата му е подобна на главата на тритон, саламандър, гущер и дори маймуна. Според повечето описания тялото на съществото е покрито с малки люспи, а дебелината му е 20-40 сантиметра. Някои очевидци са забелязали и гребен или четина на гърба на това същество.
Най-силните разногласия възникват сред очевидците, когато става въпрос за броя на лапите му. Според различни източници това животно може да има от 2 до 4 лапи. А учените предполагат, че съществото най-вероятно има два чифта лапи. Възможно е задните крака да са недоразвити и следователно да не се забелязват, когато човек наблюдава това същество; може би са в дупка или пукнатина в скалата в момента на срещата с животното.
Смята се, че ухапването от татзелвурм е изключително отровно. При нападение издава странни звуци, наподобяващи пръхтене или подсвиркване.
Криптозоолозите смятат, че това същество не е плод на въображението на местните жители, защото има около 100 свидетелства за наблюдения на татзелвурм, някои от които принадлежат на биолози, натуралисти и изследователи на Алпите. Бернският натуралист Самуел Щудер през 1814 г. описва животното като вид змия с дебели къси крака и почти кръгла глава, сравнима с тази на котка. Много от зоолозите от 18-19 век смятат татзелвурм за съвсем реално, макар и рядко животно.
Съобщения за срещи на хора с татзелвурм в планинските райони на Германия, Австрия, Швейцария и Южен Тирол са получени през 17-ти – 20-ти век. Специална научна експедиция търси татзелвурм в Алпийските планини през 1934 г., но не успява да хване животното.
Срещи с малкото чудовище
През 1779 г. жител на Алпите, Ханс Фукс, имал възможност да наблюдава два татзелвурмs наведнъж, те го уплашили толкова много, че нещастникът получил сърдечен удар, от който скоро починал. Преди смъртта си той успял да разкаже за срещата с чудовищата и ги описал като огромни гущери.
През лятото на 1908 г. професионалният ловец Ханс Бауер има възможност да наблюдава това малко чудовище. Той ловува на надморска височина от 1500 метра. На една от скалистите издатини с крайчеца на окото си Ханс забелязва някакво движение. Той се вгледал внимателно и видя невероятно създание, което не бил виждал никога преди. Ловецът веднага разбрал, че това е легендарният татзелвурм, той бил чел за него повече от веднъж, въпреки че не вярвал в съществуването му.
Създанието приличало на гигантски червей, но имало четири къси крака, доста големи сферични очи и впечатляваща уста. Дължината му не надвишавала половин метър, а дебелината му била 8-10 см. Това бил уникален случай и Ханс решил да се опита да хване мистериозното животно. Той започнал внимателно да се приближава до това чудовище, което приличало на пън от дънер, като за всеки случай извадил нож.
„Червеят“ сякаш не му обърнал внимание, но щом Ханс се приближи, татзелвурм внезапно го нападна. татзелвурм в ярост скочил право в лицето му, за щастие Ханс имаше завидна реакция и успя да го отблъсне с ножа си. От време на време свирепото създание повтаряло опитите си да стигне до ловеца и едва когато Ханс успял да пробие дебелата му кожа с нож, татзелвурм се втурна в пукнатина сред отломките от скали и изчезнал. Този уникален случай на среща с непознато животно стана известен от австрийския съветник фон Дразенович, който бил познат с Ханс Бауер.
През лятото на 1922 г. двама други ловци, Ото Хайнкел и Ханс Мюлер, имали „късмета“ да срещнат чудовището, докато преследвали дивеч на планинското плато Хохфилценалм в Южна Австрия. Докато ловували, те неочаквано се натъкнали на страховито създание, което не били виждали досега. Върху парче скала, съскайки яростно, се извивал гигантски червей с дължина около метър, явно възнамеряващ да ги нападне. Според очевидци чудовището „приличало на самия дявол, съскало неистово, гърчело се, сякаш се опитвало да нападне ловците“.
Забравили за пушките, двама здрави селяни, крещящи от ужас, се втурнали да бягат надолу по склона. Те загубили един пистолет, разкъсали дрехите си на парчета, падали, получили множество охлузвания и натъртвания. Страхувайки се, че всички ще се изсмеят, като научат за тяхното „героично“ отстъпление, те запазили мълчание за инцидента няколко дни. Накрая обаче не издържали и разказали всичко на свещеника, който записал тази невероятна история и съобщил за случилото се в полицията.
От описаните по-горе случаи става ясно, че татзелвурм е невероятно свиреп, не се смущава от размера на врага, който атакува. През 1924 г. фермери видели как малки, но страховити змиеподобни същества със силни предни лапи с нокти и котешки глави нападнали стадо прасета.
Тази особеност на малкото чудовище, плюс неговата маневреност, предполага, че татзелвурм не е изчезнал и все още броди из Алпите, криейки се от туристи и изследователи. Уви, все още няма материални доказателства за съществуването му.
През 1924 г. пътници в планината се натъкнали на странен скелет, дълъг малко над метър. Скелетът имал кръгъл череп с мощни зъби, предни крайници и дълга опашка като на гущер. Уви, никой не предположил, че скелетът има голяма научна стойност и бил оставен да лежи в гъсталаците на долината Муир.
Известният криптозоолог Бернар Ювелманс не се съмнявал в реалността на съществуването на това чудовище, защото този мистериозен звяр дори бил включен в Новия наръчник за любителите на природата и лова, публикуван в Бавария през 1836 г. Съвременната наука практически не се занимава с търсенето и изучаването на татзелвурм.
Подобно на легендарната Неси, „летящият червей“, както някои наричат татзелвурм заради невероятната му способност за скачане, все още е посочен сред учените като митични същества. Остава да се надяваме, че това мистериозно създание все още не е изчезнало, защото е видяно през 1963 г. близо до Удине, през 1968 г. във Френските Алпи, а през 1984 г. малкото чудовище е срещнато близо до Аоста.
Като цяло описанията позволяват да се говори за гигантски гущер, подобен на червей, или мутант на саламандър. Според учените и двата варианта са възможни. Между другото, в света има група гущери, от които някои имат два чифта крака, докато други управляват само един, предният чифт.
Европейски зоолози смятат, че мистериозният звяр е мутант на американския отровен гущер, който живее в пустинята Мохаве, Калифорния, САЩ.
По материали на oko-planet, virtoo и ftimes.ru