Легендите на народите, населяващи пустинята, разказват за едно мистериозно същество, неизвестно на науката. Но могат ли тези истории да се нарекат „легенди“? Защото звучат твърде реалистично.
Има райони на пустинята Гоби, където местните жители няма да отидат на никаква цена. Археологическите експедиции в миналото наистина искаха да посетят необитаемите райони на Гоби, където се намираха останки от древни селища. Но беше трудно да се намерят водачи там – монголците не искаха да отидат там. В крайна сметка животът е по-ценен от всички пари, обещани от учените.
От какво се страхуваха обитателите на пустинята? Срещи с легендарната гръмотевична буря от Гоби – пясъчен червей. Местните го наричат “олгой-хорхой“, което може да се преведе грубо като „червей-дебело черво“.
Още от името става ясно, че не можете да го измислите просто така, трябва да видите нещо подобно, за да създадете такава асоциация. Очевидци твърдят, че има тъмночервено тяло, наподобяващо черво или наденица.
Главата и опашката могат да бъдат разграничени само по някакво подобие на четина или бодли. Дължината на червея е посочена – от 50 до 150 см.
Съгласете се, малко животно. И, съдейки по описанията, няма уста, тоест няма с какво да хапе. Защо тогава монголите се страхуват толкова от животното?
Само че този червей не е толкова безопасен. При среща с него шансовете за оцеляване са нулеви. Затова има много малко свидетели на среща с него. Той има нещо, с което може да убива от разстояние. Но какво точно, версиите се различават: според едната е силнодействаща отрова, а според другата е електрически ток.
Нека разгледаме и двете версии. Познаваме амазонските електрически змиорки, които са способни да генерират ток от 550 V, разрядът удря всичко във водата около рибата. Ако човек е близо до змиорка, тогава смъртта е неизбежна. Но възможно ли е да се скриете в пясъка така? Той е диелектрик. Въпреки че може да провежда ток, ако съдържа например прилично количество графит.
Отровни влечуги също познаваме. И между тях има плюещи. Но червеят, съдейки по историите, ги надминава всички. Плюнката му убива жертвата без възможност да оцелее.
Да кажем – местни легенди. Самият Пржевалски (дал името си на най-красивите диви коне) пише за червеите в своите произведения. След което много учени започват да търсят този мистериозен червей. Чешката експедиция на Иван Макарле има малко късмет. Те успяват да предоставят много доказателства за съществуването на Олгой-Хорхой. Потвърдено е, че червеят изглежда точно както го описват местните легенди. Отбелязват и странния му начин на придвижване – сякаш се търкаля около себе си.
Вдъхновени от успеха на чехите, американски зоолози подготвят своя експедиция през 1954 г. Отивайки в отдалечени райони на пустинята, групата изчезва. Спасителите намират колите и цялото оборудване непокътнати, но всички членове на експедицията били загинали. Не било възможно да се установи причината за смъртта – телата били престояли на топло твърде дълго, но не били открити забележими телесни наранявания.
По този начин в момента няма изчерпателна информация за пясъчния червей. Има предположения, че това е или някаква супер отровна змия, или криптид, който по чудо е оцелял от праисторически времена, или анелид, който се е адаптирал към местния климат и е придобил мега защитни характеристики. Във всеки случай той е още едно свидетелство за това колко малко знаем за планетата, на която живеем.