Общували ли сте някога с душите на други хора? Това е преживяване, което не се забравя. Остава с човека завинаги.
Интимността, която идва естествено и от нищото, може да бъде много трудна за възпроизвеждане в други връзки. Това е всичко и може да се случи само веднъж.
Често се случва двама души да вървят един срещу друг дълго и старателно … Или си мислят, че вървят. Те изучават навиците, изследват характерите, свикват и се адаптират … И почти, почти нещо се случва … Почти любов … Почти Той и почти Тя…
Но искрата не пламва. И двамата знаят, че това е „почти“, но не и онова … Можете да живеете така и дори да бъдете щастливи … Можете да станете съпруг и съпруга. Той е добър. Тя е добра. От доброто добро не се търси. Защо да не бъдем заедно?
И само вътре в нас… Леки, едва забележими сигнали дава душата. Търси … обажда се … онзи, другият … или онази, другата … Когото, може би, той дори не познава. Или може би си спомня.
И той, без да намери, без да срещне, става „мъж“. Поне така смята съпругата. Мъжът търси, подрежда, мъчи се… Отчайва се. И всичко си остава както е. На душата и е зле. Но е стабилно.
А тя, не намирайки, не срещайки се, се превръща в истеричка. Поне така мисли съпругът й. Тя прави, коригира, извайва от него онзи … другия … когото не познава … само чувства. Отчаяна е. И всичко си остава както е. На душата и е зле. Но е стабилно.
После внезапно настъпва освобождението…
А някъде има мост, където се срещат две души…