Най-вероятно знаете, че някои хора помнят нощните си сънища много добре – в продължение на часове, а понякога дори и дни. Други хора не успяват да си спомнят дори един детайл от сънуваното през нощта и много трудно дори могат да си спомнят дали сънят е бил приятен или пък кошмар.
Отговора на това защо някои хора помнят сънищата си, а други не, намират френски изследователи.
Учените са открили мястото в мозъка, в която се „запазват“ сънищата ни. Провели са се експерименти, в които са взели участие 41 доброволци. Екипът е използвал специален скенер, който има функцията да регистрира спонтанната мозъчна дейност на хората по време на сън и в будно състояние.
Доброволците били разпределени в две групи в зависимост от резултатие. В първата група се озовали тези със силни спомени, които успявали да възпроизведат средно по 5 от своите сънища за една седмица. Във втората били включени хората с не дотам добра памет – с по 2 запомнени сънища за един месец.
Установило се, че хората с по-добрата памет за различните си сънища показвали и много по-добра спонтанна дейност в центъра на обработката на информация на мозъка – слепоочно-теменната връзка.
Този „неврологичен кипеж“ подпомагал запаметяването на сънищата в паметта. Тази група от участниците показала и два пъти по-голяма реактивност на външни стимули в спящо състояние от останалите участници в проучването.
Според френските изследователи хората, които имат по-добра спонтанна мозъчна дейност, се пробуждат често през нощта за кратки интервали, без да разбират това. Точно по време на това будно състояние те прехвърлят информацията за сънищата от краткотрайната в дългосрочната си памет. Тези хора реагират по-силно на външни стимули както по време на сън, така и когато са будни – например на звуци и светлини. Изглежда, че точно несъзнателното събуждане се оказва ключът към запомнянето на сънищата.
„Спящият мозък не може да запомня нова информация“, категорични са учените. „Той трябва да се събуди, за да го направи.“