През живота си великият писател преживява антракс (сибирска язва), малария, рак на кожата, пневмония и диабет.
Преживял е две самолетни катастрофи, спукан бъбрек, хепатит, спукан далак, фрактура на черепа. Смазаният прешлен се сраства и дори не го оставя парализиран. Пие по литър ром и уиски на ден, без да се брои виното. В резултат на всичко това той се самоубива.
Майката на Ърнест докарва баща му до самоубийство с постоянни кавги. След което засипва Хемингуей с писма, които Ърнест най-често изгаря, без да отваря, той знаел, че за него и баща му се пишат неистови мерзости.
Веднъж тя му изпраща пакет, в който между другото има стара двуцевна пушка, това било любимото оръжие на баща му Винченцо Бернардели, с което се самоубива, а четвърт век по-късно Ърнест използва същата пушка.
Рано сутринта на 2 юли 1961 г., докато жена му спи, Ърнест влиза във фоайето на къщата си в Айдахо, вади същата двуцевна пушка от килера и се застрелва. Напоследък той бил потънал в дълбока депресия и параноя относно следенето.
Струвало му се, че агенти на ФБР го следват навсякъде и че навсякъде има „бръмбари“, телефоните му се подслушват, пощата му се чете, банковите му сметки непрекъснато се проверяват.
Той взимал случайните минувачи за агенти. Претърпява 11 психотерапевтични електрошока, след което се обадил на приятеля си от телефона в коридора на клиниката, за да съобщи, че „бръмбари“ са поставени и в клиниката.
Всички смятали, че това са глупости, но никой не можел да го разубеди.
Минават десетилетия. Чрез Закона за свобода на информацията било отправено запитване до ФБР за Хемингуей.
Отговор: имало е наблюдение, „бръмбари“ имало навсякъде. Той бил заподозрян в нещо, свързано с Куба. No big deal, really.
Имало дори подслушване в психиатрична клиника, откъдето се обадил, за да съобщи това.