В нашия свят има много мистериозни и странни неща, които човечеството все още не е в състояние да обясни от научна гледна точка.
Човечеството засега само изучава света, в който живее. Най-много тайни ни поднасят древните цивилизации. Ярък пример за това са пирамидите, които са построени преди хиляди години, учените не са успели да обяснят как са направени.
И така, нека се пренесем в Индия през 1731 г., където се намира храмът Падманабхасвами, посветен на бог Вишну. Той се намира в Източната крепост в Тируванантапурам. Този храм е смесица от креолски и дравидски стил на архитектура. Смята се, че това е най-богатият храм в света. Историята на храма Шри Падманабхасвами датира от 8 век сл. Хр. Това е един от 108-те свещени храма на Бог Вишну или Дивя Десама в Индия.
Дивя Десама са най-свещените места за обитаване на бог Вишну и се споменават в писанията на тамилските светии. Главното божество на този храм е бог Вишну, лежащ върху Ананта, змия с качулка. Височината на храма е 30 метра.
През вековете владетели и техните династии са правили щедри дарения на храма. Така например по случай пълнолетието на престолонаследника в храма се поднасяло злато, равно по тегло на наследника. Разбира се, жителите на града също бързали да отдадат почитта си на божеството и носели дарове в храма.
Градското пристанище отдавна било център за търговия с подправки, сандалово дърво и слонова кост.
Множество търговци от различни страни оставяли щедри дарове на бог Вишну, за да получат благословия за успешна търговия от висшите сили и същевременно да се сдобият с благоволението на местните власти. В храма се трупало злато, получено от европейски търговци.
Векове наред жреците на храма събирали и поставяли дарове в шест подземни тайника. Два от тях са запечатани по време на колонизацията на Индия от Великобритания в средата на 19 век.
Останалите 4 съкровища са запечатани от свещениците след 1947 г., когато Индия получава независимост и Княжество Траванкор престава да съществува.
Адвокатът Сундар Раджан пише петиция до Върховния съд на Индия и отваря съкровищниците, той вярвал, че скъпоценностите трябва да принадлежат на страната и трябва да се направи опис.
Искането било удовлетворено. Когато съкровищниците били отворени, те откриха невероятни съкровища, древни монети, коронно злато и т.н. За съжаление, след отварянето адвокатът Сундар Раджан починал от непонятна болест.
Много жители смятат, че това е наказание за отварянето на тайниците, но един тайник остава затворен. Вратата към този тайник е запечатана със змии, които го пазят.
Има легенда, че именно там се съхранява резервът за спешни случаи на бог Вишну и е забранено да се пипат. Само ако княжеството очаква неминуема катастрофа, свещениците след специален обред ще могат да отворят вратата. Ако вратата се отвори просто така, тогава хората ги очаква смърт. Мнозина казаха, че вече е имало посегателства върху тази врата.
Хората, които се опитали да я отворят, веднага избягали. Казали, че били нападнати от триглава змия. На властите било позволено да оставят вратата затворена, докато дойде подходящият момент да я отворят.