Проклятието на деветката

Предполага се, че повечето от вас са чували за проклятието на Деветата симфония. Редица велики композитори са умирали, като са създавали своята девета симфония. Дали това е случайност? Дали цифрата 9 наистина е прокълната? Да разгледаме фактите.

Началото

Днес, когато се спомене за „Деветата“, преди всичко я свързваме с определяния като „най-велик“, що се касае за симфоничното творчество като композитор на Лудвиг ван Бетовен. Той е от малкото композитори, придобили слава приживе. Заради своята Девета симфония и Одата на радостта Бетовен се превръща в пример за творчески гений и по него се сравняват всички останали композитори чак до ХХ век.

Неговите съвременници и наследници не успяват да излязат от сянката му. „Деветата“ симфония винаги се е смятала за най-висшата степен на музикално майсторство и защото, нейният автор изпуска последния си дъх с нея. Това води до началото на т.нар. „проклятие на Деветата симфония„.

Съдбата

Композиторът Густав Малер страда най-много от проклятието на Деветата симфония. В смъртта на Шуберт, който умира след завършването на своята девета симфония и с Антон Брукнер, който умира през октомври 1896 г., докато работи над неговата „Девета“,  Малер съзира потвърждение на това суеверие.

За да преметне съдбата, той именува деветата си симфония „Песен за земята“. Почувствал се в безопасност, Малер рискува и обозначава следващата си поред симфония като девета.

Започва да работи върху още една – десетата, и може би ако я беше завършил, щеше със сигурност да развали това проклятие. Но уви, това не се случва. Той умира на 18 май 1911 година от инфекциозно заболяване. По този повод Арнолд Шьонберг пише:

Изглежда, че Деветата е предел… Който иска да го прехвърли, трябва да заплати с живота си…

Противоречията

Тази обвита в романтика трагична представа за „проклятието на Деветата“ се натъква на множество противоречия при по-внимателно вглеждане.

Например номерираната днес в редки случаи като девета симфония в до мажор от Франц Шуберт, известна като „Голямата“, се е изпълнявала по времето на Малер като Седма.

При Шуберт може изобщо да се говори за девета симфония, ако се брои незавършената осма и седмата, която е само скицирана.

Симфониите на Брукнер, който не успява да довърши своята девета, всъщност са само осем завършени, смятайки и двете със странна номерация – 0 и 00 (Studiensymphonie), стават 10.

Цифрата 9 по принцип не е нещо изключително, що се касае за симфониите: например Шуман (4 симфонии), Менделсон (5), Шостакович (15) или Хенце (10). Но светът на класиката в музиката не би бил толкова загадъчен и романтичен без своите митове, загадки и легенди…

Вашият коментар

Уважаваме Вашата поверителност като деактивирахме полето за въвеждане на имейл и записването на IP.

Без излишен спам