Звучи безумно, но е истина… Полезно е да се погледнат нещата от друг ъгъл…
Ключът към щастието, успеха и властта – и получаването на каквото и да е друго – е да не ги желаете твърде много. Това означава да не поставяте на пиедестал това, което искате. Ключът към щастието и успеха е осъзнаването на детайлно ниво, че нещата, които повечето хора искат, всъщност са гадни.
Да си богат не е чак толкова страхотно. Да си център на внимание е трудно. Изграждането на взаимоотношения изисква много усилия. Най-красивите места на света гъмжат от комари, ужасно студено е или адски горещо.
Това наблюдение не е ново или брилянтно и не сме тук, за да се оплакваме. Нека да поговорим за нещо, което древните стоици са практикували почти като форма на изкуство: презрение.
Марк Аврелий споделя с нас спомените си от един пищен празник. Той е император във време, когато Рим процъфтява. На празника обаче не го привличали нито изискани вина, нито първокласна кухня. Той искал да погледне по-дълбоко. Когато успял, той си казaл:
„Това, което наистина виждам, е мъртва риба. Мъртва птица. Мъртво прасе… Това благородно вино е гроздов сок, а лилавите дрехи са овча вълна, боядисана с кръвта на мекотели.
Защо някой би направил това? Защо някой ще презира дрехите и вкусната храна и ще се лишава от очакване? (В Рим само императорът можел да носи пурпурна роба.)
Е, вероятно защото всичко това са пълни глупости. И хората, които не виждат това и се гордеят с такива неща, е по-вероятно да се погълнат и пристрастят към тях. Същността на упражнението, което прави Марк Аврелий, според собствените му думи, е да разобличи нещата и да ги „лиши от облагородяващата легенда“.
Това упражнение не се ограничава до храна или сила. Марк Аврелий също си напомни, че сексът е просто „триене на пениса, кратки конвулсии и изпускане на малко количество мътна течност“. По всички стандарти това е груб и безсмислен начин да се опише нещо, което е едновременно приятно удоволствие и израз на любов. Тези думи обаче могат да действат като миризма на сол на човек: те могат да го събудят, когато се движи в грешната посока, когато похотта го кара да взема решения, за които по-късно да съжалява.
Стоиците не са били циници, които са се отрекли от всички светски блага. Сенека бил много богат. Марк Аврелий имал голяма власт. Те просто разбрали какво всъщност представляват всички тези неща. Това им позволило да ги използват ефективно, без да развиват пристрастяване.
За да разберете нещо, първо трябва да преминете през урок. Трябва да сте от другата страна на оградата, за да разберете, че тревата всъщност не е по-зелена там.
Когато сме млади и амбициозни, сме повлияни от това, което психолозите наричат вярата в „условното щастие“. Ако постигнем тази или онази цел, спечелим n-та сума пари, спечелим някакъв бонус, получим повишение, оженим се или спим с някого, със сигурност ще бъдем щастливи. Ще бъдем доволни, ако получим това, което искаме.
С течение на времето обаче започваме да осъзнаваме, че онези неща, за които толкова много жадуваме, са просто съблазнителен и недостижим мираж. Щом получим нещо, веднага имаме други желания – или се чувстваме разочаровани или объркани. Мислим си, че те ще ни избавят от настоящите проблеми, но това не се случва (напротив, с появата им нови проблеми идват в живота ни).
Само вековната мъдрост и опит могат да ни накарат да осъзнаем истината: всички неща са еднакво гадни. Всички неща носят със себе си проблеми от един или друг вид.
Първоначално тази мисъл изглежда потискаща и повечето хора се страхуват от нея. Ако всички неща са гадни, това означава ли, че животът е безсмислен?
Не, абсолютно не.
Просто разберете какво всъщност представляват всички тези неща. Какво са те, ако са облечени не в легенда, а в истина?
Разбирането на истинската същност на нещата е тайната на щастието. Първо, можете да бъдете щастливи тук и сега, защото, повярвайте, в момента имате всичко, от което се нуждаете. Второ, позволява ви да се наслаждавате на процеса и настоящето, докато се стремите към повече.