Известният хуморист два пъти бяга от концентрационния лагер. Хващат го. След втория път му дават лопата да си изкопае гроб. С тази лопата той пребива пазача до смърт, преоблича се в униформата му и отново бяга, този път успешно.
Впоследствие казва: „Един романтик би намерил пейзажа за подходящ и би умрял. Аз съм комик. Убих го с лопата.“
На 6 март 1909 г. е роден Станислав Йежи Лец, полски поет и сатирик.
Умението да обвиеш една мисъл в кратка и хаплива фраза е истинско изкуство. А има хора, достигнали шеметни висоти в това изкуство. Сред тях е известният полски поет, философ, сатирик и един от най-големите творци на афоризми на 20 век Станислав Йежи Лец.
За живота:
– Хората са самотни, защото вместо мостове строят стени.
– Безнадеждна наричаме ситуация, изходът от която не ни устройва.
– Мислех, че съм потънал до самото дъно, когато изведнъж отдолу се почука …
– Технологията си е технология, но асансьорът се поврежда по-често от стълбите.
– Не всяка сива маса има нещо общо с мозъка.
– Много бумеранги не се връщат. Избират свободата.
– Непознаването на закона не е оправдание. Но знанието често освобождава.
– Оптимизмът и песимизмът се разминават само в датата за края на света.
– Всичко се управлява от случайността. Бих искал да знам кой контролира това.
– Животът е лошо нещо. Всички умират от него.
За човека:
– След разговори с някои хора имам ясно изразен комплекс на полезност.
– Покривът над главата често пречи на хората да растат.
– Много нули си мислят, че те са орбитата, по която се върти светът.
– Който не разбира нищо, може да се заеме с всичко.
– Раждането е мъчителен процес, особено ако човек ражда себе си, и то в зряла възраст.
– Той има чиста съвест. Не я използва.
– Ако животно е убито нарочно, това би било човешки акт.
– Познавах човек толкова малко четящ, че трябваше сам да съставя цитати от класиците.
– Ти си точно на границата между светлината и сянката.
– Бог ни създаде по свой образ и подобие. Но как можем да сме сигурни, че той е работил по реалистичен начин?